Рицари на фалшивите банкноти

…Вечерта на 29 април 1891 г. било хладно като през есента. Валял дъжд, от морето духал силен поривист вятър и като че ли издухал всички хора от улиците на Ню Йорк. Ърл Баском, собственик на малък бар, скучаел. Нямало клиенти и барманът за кой ли път бършел чашите за бира и вино и тъжно гледал дъждовните потоци, които миели праха от двете големи витрини.

Но ето че звъннала камбанката и в бара влязъл добре облечен човек на средна възраст. Той поздравил и помолил Ърл да му развали 50-доларова банкнота. „Чаша вино? Какво време, а!“ — казал барманът, като давал парите на посетителя. „Не, благодаря, много бързам“ — отговорил той с лек акцент, внимателно сложил парите в кесията си и напуснал бара.

Ърл Баском отегчено погледнал след него, взел банкнотата от мокрия тезгях и я сложил в касата. В този момент коленете му се подкосили — фината многоцветна рисунка на тази страна на банкнотата, която докоснала мокрия тезгях, се размазала…

Когато задържали Нинджер, той се опитал да протестира, по после си признал. Градската съдебна власт била толкова наплашена, че отказала да го пусне дори срещу голяма парична гаранция. Това не е чудно, защото както казал по-късно съдията Кокс, „този човек е най-опасният фалшификатор, който някога е падал в ръцете на американското правосъдие. От другите престъпници от този род е достатъчно да се вземат клишетата, пресата и другите инструменти и те престават да бъдат опасни за обществото. А в този случай обвиняемият има винаги тези инструменти — това са главата и ръцете му…“

Процесът „Нинджер“ предизвикал огромен отзвук в американското общество. В редакциите на вестниците пристигали писма с молба Нинджер да бъде освободен, за да може талантът му да бъде използуван за благото на страната. Видният обществен деец С Пакард се обърнал към редакцията на вестник „Сън“ с молба да се вземат мерки за освобождаването на Нинджер.