Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Тъй като имал много пари (истински и фалшиви), Маккартни се опитал да ги вложи в някакъв бизнес. Държал дагеротипно ателие, давал под наем каруци и файтони в Рола (щата Мисури), работил като зъболекар, а след това две години обикалял страната и изнасял лекции на тема „Как да се пазим… от фалшивите пари“. Лекциите, които четял под името професор Джоузеф Уудс, се радвали на огромен брой слушатели, „Професорът“ че само говорел, но и демонстрирал най-характерните грешки, допускани … от неговите конкуренти-фалшификатори. На другия лен, след като „Професорът“ напуснел града, пристигали елегантно облечени Майлс Оугл и Джеймс Лайънс и разпространявали фалшивите пари на „фирмата“ Маккартни.
В името на справедливостта трябва да признаем, че всички опити на Маккартни да се заеме с легален бизнес претърпели крах главно по вина на полицията. „Не е възможно да се работи“ — искрено заявил Маккартни, след като не успял поредният му опит да стане зъболекар. — „Заради такива като мен т.е имат и работа, и «странични доходи» и ако ние, фалшификаторите, изчезнем в един прекрасен ден, какво ще стане с полицаите?“
Историята на Томас Маккартни от миналия век характеризира много точно порядките в „свободния свят“. Обърнете внимание: пред вас премина галерия от образи — продажни полицаи, безцеремонни престъпници-фалшификатори, дори и „порядъчни“ граждани като Томас Тейлър, религиозен деец, член на училищен съвет. Той прославял бога и „демокрацията“, а имал нелегален монетен двор. Можем да споменем имената на още много такава порядъчни американци, които заемали видно място в обществото, принадлежали към висшите сфери и съчетавали това с попрището на фалшификаторите на пари: Джошуа Майнър, Хенри Коул, Томас Балард и много други. Томас Балард например се ползувал с огромен авторитет като много честен и принципен човек. Той не пушел, не пиел, помагал на болната си леля, издържал по-младия си брат. Точно заради тези забележителни човешки качества бил избран за глава на масонската ложа. Наред с всичко това обаче Балард не само изкусно фалшифицирал пари, но и пръв сред американските фалшификатори успял да направи в домашни условия отлична хартия за своите „долари“.
А ето и още един пример за това на какви идоли се кланят в света на парите. През 1876 г. полицията най-сетне решила да арестува Бен Бойд — главатаря на шайка фалшификатори. Съдът го осъдил на 10 години затвор. Съратниците и колегите му били възмутени от американската Темида, тъй като Бойд бил много добър гравьор и без него членовете на шайката били застрашени най-малко от безработица. Нямало друг изход — трябвало на всяка цена да се спаси главатарят. И тогава се родил чудовищен и нагъл план. В полицията научили, че на 7 ноември 1876 г. през нощта членовете на шайката ще изровят останките на бившия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн от гробището Оук Рийдж в град Спрингфилд (щат Илинойс) и ще предложат на властите замяна срещу живия Бен Бойд!
През нощта няколко групи полицаи обградили гробището. Ръмяло. Гъста и влажна мъгла забулвала гробището и видимостта била ограничена. Но скоро полицаите чули стъпки и видели три фигури, които носели кирки, железен лост, лопати и въже. Те се приближили до гробницата и запалили цигари, а после, без да бързат, се заловили за работа. Изведнъж се случило нещо непредвидено — чул се изстрел. Вероятно нервите на някой от полицаите не издържали при вида на това светотатство. Останалите полицаи открили огън, тъй като предположили, че стрелят по тях. В тъмнината и в мъглата било трудно да се разбере кой започнал престрелката. Престъпниците се простили с надеждата, че ще завършат черното си дело в спокойна обстановка, затова събрали инструментите си и, без да бързат, се отдалечили. Зад тях още дълго се чувала хаотична стрелба. Така завършила тази типично американска история.
И накрая, преди да завършим разказа за най-известните фалшификатори от предишните столетия, трябва да споменем, името на знаменития Емануел Нинджер, който бил наистина уникален престъпник. Докато неговите колеги правели фалшиви банкноти с помощта на клише, Нинджер рисувал долари. Но ако по времето на енергичната Мери Батъруърд парите имали прост рисунък, в края на XIX в. доларите били нашарени с толкова много винетки и други орнаменти върху фон с цветовете на дъгата, че да се нарисуват било невероятно трудно. Въпреки всичко Нинджер успял да направи това.
От 1883 до 1896 г. той живеел с жена си и четирите си деца в собствена ферма недалеч от Ню Йорк. Във фермата работели само жената и децата. „Главата на семейството“ съседите почти не виждали. Това ги озадачавало и се наложило жената на Нинджер да обяснява, че той получава пенсия, защото е служил в германската армия и често пътува до Ню Йорк за парите. Когато си е в къщи, пише мемоари. В действителност, затворен в кабинета си, Нинджер рисувал банкноти. Той притежавал страшно търпение и голям талант — само човек-машина можел да нарисува 50-доларова банкнота за 4—5 дни. Може би той е използувал някакви шаблони и приспособления, но нали всичко се рисувало, а не печатало! Това бил изтощителен труд и Нинджер страшно се изморявал. Веднъж той нарисувал 50-доларова банкнота и забравил да напише: „Гравирано и отпечатано в бюрото за гравиране и печатане“. Въпреки това банкнотата благополучно вървяла в оборота и когато през 1891 г. един барман забелязал грешката, било късно да се търси фалшификаторът. Барманът закачил банкнотата в рамка над тезгяха. А Нинджер продължавал всеки последен петък от месеца да пътува до Ню Йорк за покупки.