Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Съливан бил екзекутиран, но изработените от него клишета останали в ръцете на съучастниците му. Затова на 9 юли 1756 г. Асамблеята на град Ню Йорк приела закон, според който всеки опит да се пусне в ход някое от клишетата на Съливан, се наказвал със смърт.
По това време инфлацията в страната достигнала фантастични размери. Успели малко да закрепят икономиката чрез заеми от Франция и помощи от Европа (около 2 милиона фунт-стерлинги). За това спомогнала и находчивостта на Роберт Морис, кой-то ръководел финансите на страната. Правителството постановило да се преустанови печатането на книжни пари.
През 1786 г. конгресът на САЩ взел решение за въвеждане в обръщение на нова парична монета — долар („сребърен долар“). В началото сечели само сребърни монети, а през 1792 г. конгресът решил да се установят две парични единици — сребърен и златен долар, които били в твърдо съотношение. В началото все още продължавали да бъдат в обръщение и монетите на други страни. След английските пари най-разпространени били испанските дублони. Те най-често били подправяни. Особено голям майстор в тази дейност бил бижутерът Ефраим Брешер, който живеел в Ню Йорк в съседство с първия президент на САЩ-Джордж Вашингтон. Без да се смущава от това съседство, през 1789 г. той започнал да прави фалшиви дублони. Едва след смъртта му наредили сечените от него фалшиви монети да бъдат иззети от обръщение.
Много по-късно станало ясно, че не са иззели всичко. След около двеста години един от първите „дублони“ на Ефраим Брешер станал обект на вниманието на нумизматите.
В края на 1980 г. Йелският университет в САЩ изпитвал известни финансови затруднения и решил да продаде т.нар. „златен дублон на Брешер“, който бил изложен в музея на института. Това била странна „испанска“ монета. На лицевата й страна (аверс) в средата били изобразени планини и изгряващо слънце. По края имало надпис: „Nova Elboraca Columbie Excelsior“. На обратната страна (реверс) в центъра бил изобразен американският орел, а по края имало надпис: „E Pluribus Unum“ и годината — 1707. На лявото крило на орела Ефраим Брешер поставил своите инициали: „Е. В.“
Независимо от странния външен вид, тези дублони „вървели“ наред с истинските пари, докато не ги иззели от обръщение.
У нумизматите са останали седем такива монети и днес те струват много скъпо. Дублонът на Йелския университет бил продаден за 650 000 долара на някакъв богаташ от Флорида, който пожелал да остане неизвестен.
През същата година друг „испански“ дублон бил продаден на един американец — нумизмат за рекордната сума 725 000 долара. Дотогава фалшиви монети не били продавани за такива огромни суми По този повод „Вашингтон пост“ коментирал този факт по следния начин: „Няма нищо чудно в ажиотажа, който цари на пазара за редки монети. За разлика от долара техният паричен еквивалент расте с всяка изминала година и все повече ще надминава обезценилия се долар…“ Интересно признание!
През 1742 г., още преди началото на Войната за независимост, бил приет закон, който установявал наказание от две години затвор за фалшифициране на дребни монети — половин пенс и фартинг. Това не бил особено строг закон, като се има предвид, че дребните монети били фалшифицирани често, както по-късно и сребърните долари. С постепенното преместване на населението от източната към западната част на страната се премествал съответно и центърът на фалшифицирането на пари. В началото това бил щатът Кентъки, в който през първата половина на XIX в. развивали бурна дейност Джейкъб и Нанси Спринкл. Историята, свързана с тяхната дейност, ярко характеризира съществуващите тогава обичаи в САЩ.
На пет мили югоизточно от Уайсбърг, до малък приток на река Киниконик, имало две малки колиби. По-късно се изяснило, че под земята те били свързани с проход, в който се намирала „работилницата“. Произвежданите от семейство Спринкл сребърни долари били с много високо качество. Преди началото на съдебното заседание, когато в залата още нямало публика, съдията Уокер Рийд се приближил до съдебните заседатели с шепа монети на „фирмата Спринкл“ и казал: „Нека Съединените американски щати правят в монетните си дворове толкова истински пари, колкото тези, които държа в ръцете си“.
Тази тирада на пазителя на закона направила силно впечатление на съдебните заседатели. По време на делото, след пледоарията на адвоката екстравагантният Джейкъб станал от мястото си, приближил се до него, извадил от един мръсен чувал шепа собственоръчно направени сребърни долари и ги връчил на адвоката за награда. Въпреки тази демонстрация съдебните заседатели оправдали съпрузите Спринкл.