Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Скоро съпрузите отново били призовани в съда, но адвокатът им представил свидетелство за „внезапната смърт на съпрузите Спринкл по естествени причини“. Всички много добре знаели, че няма никакви „естествени причини“ и че съпрузите са живи Въпреки това делото било прекратено и Спринкл спокойно заминали за Калифорния. По това време, в този щат започнали да се появяват частни монетни дворове, тъй като пари били необходими както на златотърсачите, така и на авантюристите, от които гъмжал този благодатен южен район.
На 21 април 1806 г. бил издаден федерален закон, който забранявал фалшифицирането на монети под страх от сурово наказание. Но по това време в САЩ нямало закон, който да забранява сечене на собствени монети; т.е. на пари с различно изображение от това на правителствените, с други размери или с различно съдържание на злато. През 60-те години на миналия век се случило нещо необичайно. Банкерската фирма „Кларк, Грабер и К°“, която изпитвала недостиг от налични пари, построила монетен двор и започнала да прави свои 20-доларови монети, които съдържали повече злато от правителствените. От едната страна на монетата бил изобразен женски профил, заобиколен от 13 звезди. Отдолу била обозначена датата 1861 г. От другата страна бил изобразен традиционният двуглав орел и кръгъл надпис: „Clark Gruber & Co, Denver, Twenty D.“
Тези странни пари се разпространявали дори по-добре от истинските. Специална комисия, назначена от Конгреса, се заела да разследва случая. Според тогавашните закони действията на банкерите не съставлявали престъпление, но въпреки това всички смятали, че се е създало ненормално положение и трябва да се предприеме нещо След дълги размишления и колебания конгресмените взели решение монетният двор да бъде купен от правителството за 25 000 долара. Това станало през 1863 г.
По това време страната попаднала в огъня на остри политически и военни схватки — през 1861 г. започнала гражданската война на Севера против Юга. Южните робовладелски щати започнали метеж против буржоазния Север, стремейки се да увековечат робството. Това довело до необходимостта от финансиране на важни военни мероприятия и правителството решило отново да започне печатането на книжни пари.
Само за една-две години страната била залята от огромен по-ток фалшиви пари и „съмнителни“ парични знаци и „ценни“ книжа, голяма част от които били дело на южняците До 1914 г. всяка банка в САЩ имала право да печата пари и ценни книжа. Така че наред е правителствените банкноти, обезпечени със злато и сребро, съществували и банкноти на националните банки, обезпечени с държавни ценни книжа За да се създаде банка, било достатъчно да се спазят няколко прости условия и сред регистрирането по определен ред да се пристъпи към печатане на банкноти.
В страната се появили голям брой фиктивни банки, които били наречени „банки на дивата котка“. Те така задръстили паричните канали на държавата, че било немислимо да се определи дали даден паричен знак е истински, дали е печатан от някоя от „банките на дивата котка“, или е просто фалшификат.
Така започнал златният век за американските фалшификатори на пари. В своята книга „История на паричната система на САЩ“ Бартън Хепбърн задава логичен въпрос за този период: „Как изобщо е могла да се развива търговията, щом почти всеки гражданин смятал, че конституцията му дава право да печата пари?“
През 1959 г. в обръщение се намирали повече от 4000 фалшиви парични знаци с различна номинална стойност и година на пускането им в оборот. Установено е, че през 1858 г. всяка седмица се появявали средно по 10 различни фалшиви банкноти. Хаосът се засилвал и от това, че в страната имало много банки с еднакви имена. В щата Ню Йорк през 1863 г. например имало 8 „Юниън бенк“, 7 „Къмършъл бенк“, 7 „Фармърс енд Марчънтс бенк“.
През 1861 г правителството издало специален списък, в който се изброявали фалшивите пари. В него били описани 1727 фалшиви банкноти, от които 588 петдоларови. Изброявали се и подправените банкноти, печатани от различни банки.
През февруари 1862 г. 188 американски банки създали Асоциация за борба с фалшивите пари. Асоциацията обявила награди за изобретяването на специална боя, хартия и други материали, необходими за печатането на пари, тъй като според нея тези мерки трябвало да затруднят фалшификаторите. Отчаяните банкери обявили и награда за залавянето на фалшификатори на пари. Резултатът не закъснял — за 10 години, от 1863 до 1872 г. били арестувани 434 души. Те били осъдени общо на 1425 години затвор.
Изглеждало, че нещата вървят добре. Но количеството на фалшивите пари в страната не намалявало. Необходимо било правителството да вземе решителни мерки. На 14 април 1865 г. по време на заседание на правителството в Белия дом се състоял следният разговор между министъра на финансите Хю Маккалох и президента на САЩ Ейбрахам Линкълн. Диалогът е цитиран в официални американски документи: