Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Маккалох: Според мен е направено всичко възможно, за да се преустанови това (фалшифицирането на пари — Б. а.), но както сам виждате, взетите мерки се оказаха недостатъчни.
Линкълн: Вие говорите за безполезността на досегашните ни усилия. Може би ще ни предложите някакви други мерки?
Маккалох: Мисля, че трябва непрекъснато да правим усилия, и то настъпателни, а не отбранителни. Тази работа трябва да се ръководи от постоянен орган, начело на който да стои отговорен и енергичен човек.
Линкълн (след като всички членове на правителството потвърдили целесъобразността на предложенията на министъра на финансите): Подгответе предложение по този въпрос, Хю. Мисля, че идеята ви е правилна.
Това били последните думи на президента, които чул министърът на финансите. След няколко часа Ейбрахам Линкълн бил убит. На 5 юли 1865 г. в кабинета на заместник-министъра на финансите Едуард Р. Джордън се състояла церемония по полагане клетва от Уилям Р. Ууд, който ставал ръководител на нов правителствен орган — Секретната служба. На церемонията Е. Джордън заявил, че „главната цел на новото ведомство е да възстанови доверието на населението в нашата парична система“. Задачата наистина била сложна, Но бившият директор на затвор У. Р. Ууд и шепата хора, които ръководел (в началото 30 души), за една година успели да арестуват повече от 200 фалшификатори на пари освен онези, които били заловени, след като банката обявила награда. Това били престъпниците, които, както се казва, „плавали по повърхността“. „Акулите“ на противозаконния бизнес, най-големите майстори във фалшифицирането на пари, „плавали“ дълбоко и не било така лесно да бъдат заловени.
Сред тези „самотни гении“, за които вече разказахме, трябва да споменем и още двама — Томас Маккартни и Емануил Нинджер, които също „прославили“ Новия свят в това съмнително поприще.
Томас Питър Маккартни е роден в средата на миналия век в графството Шелби (щат Илинойс). Тихият живот в глухата провинция би го потопил постепенно в блатото на еснафщината, ако не било случайното запознанство със семейството на Джонсън — родоначалник на една от първите династии американски гангстери. По това време Джонсън успешно се занимавал с фалшифициране на пари. Цялото семейство — дядото, бабата, бащата, съпругата, синът и дъщерите, владеели занаята и научили Питър на много неща, но той дълго не се захващал с този бизнес.
Един ден стопанинът на фермата, при когото работел Маккартни, го изпратил в града да продаде някаква стока. Като се връщал, той седнал под едно дърво в безлюдната прерия и започнал внимателно да разглежда банкнотата от един долар. Дали да не опита? И ето Маккартни вече седи зад голямата дъбова маса в западналия хан в Индианополис и „работи“ над доларовата банкнота. На другия ден той отива в магазина и подава своята „10-доларова“ хартийка. „Не знам дали имам да ви върна“-промърморва собственикът. — „Помолете съседа да ви развали.“
Така Маккартни разбрал, че може да прави онова, което другите не могат. Той изоставил фермата и заминал за Цинцинати. Там се запознал с популярния в града религиозен деец и член на училищното настоятелство Томас Тейлър, който заемал н още един, трети пост (наистина вече нелегален) — директор на голям таен монетен двор, в който се сечали „златни“ долари. След като практикувал известно време при Тейлър, Маккартни се върнал в Индиапополис, където се учил на изкуството да прави клишета при немския фалшификатор Акерман.
Когато Акерман внезапно починал, неговата „фирма“ продължила да работи под ръководството на жена му и двете му дъщери — Марта и Алмиранда. Питър харесал Марта и се оженил за нея. Вдовицата на Акерман скоро се омъжила за известния фалшификатор от щата Мисури Джон Траути, чиито синове все пак надминали баща си в това „изкуство“. Така се създало „тихо семейство“ и фирмата заработила с пълна сила.
Не минавало без арести, но и тук Маккартни намирал изход. Например когато бил арестуван в Сент Луис, намерили у него 8000 истински долара. Те бързо преминали от неговия джоб в джобовете на полицаите и свежият вятър на свободата отново облъхнал лицето му. След година все пак го тикнали в затвора, но там не му харесало. „Мястото не беше уютно… Мръсно, влажно. Затова една сутрин станах от нара и напуснах затвора“. Как е успял да направи това, не е известно. Но това не е всичко. Веднъж той успял да избяга от строго охраняван вагон, който се движел с 60 километра в час. При това ръцете му били вързани, а краката му във вериги…