Танцуващия с вълци
- Автор: Блейк Майкл Леннокс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Динева
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
Дънбар го разгледа с нараснал интерес. Да, това беше същият вълк, с две бели чорапчета на предните лапи. Беше голям и силен, но нещо във вида му подсказваше, че вече не е в първа младост. Козината му беше поразмъкната и на лейтенанта му се стори, че вижда грапава резка по муцуната, най-вероятно някакъв стар белег. Възрастта му си личеше и по това, че стоеше непрекъснато нащрек. Сякаш всичко оглеждаше, но без и мускул да трепне. Първата дума, която се оформи в съзнанието на Дънбар, бе „мъдрост“. Мъдрост е наградата за преживените много години, а този кафеникав стар приятел с наблюдателния поглед бе поживял доста. Странно, че пак се е върнал, помисли си Дънбар.
Подръпна леко юздите и Сиско тръгна напред. Тогава с крайчеца на окото си долови някакво движение и погледна към другия бряг. Вълкът също вървеше. Всъщност вървеше в крак с тях. Така изминаха стотина метра и лейтенантът накара Сиско пак да спре. Вълкът също спря.
Изведнъж, воден от някакъв импулс, лейтенантът полуизвърна Сиско и се обърна с лице към брега на реката. Загледа вълка право в очите и беше сигурен, че разчита нещо в тях. Нещо като копнеж. Чудеше се за какво ли може да копнее, когато вълкът се прозя и се обърна. Затича се полека и изчезна.
4.
Макар запасите ми да са достатъчно, реших да си ги разпределя на дажби. Отсъстващият гарнизон или новото попълнение ще пристигнат по някое време. Не ми се вярва, че ще чакам още дълго.
Във всеки случай, започвам да консумирам запасите все едно, че съм част от гарнизона, а не единственият тук. Ще имам известни трудности с кафето, но ще направя каквото мога.
Започнах сенника. В момента ръцете ми са много зле, но ако утре сутринта са се пооправили, до следобед може да го вдигна. Днес следобед направих кратка обиколка. Не открих нищо.
Има един вълк, който с внимание следи какво става тук. Изглежда няма намерение да досажда и освен коня ми, е единственият посетител. Тези два дни идва всеки ден след пладне. Ако утре намине пак, ще го кръста Чорапчо. На двете си предни лапи има две млечнобели чорапчета.