Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
Първата тропическа депресия преживях на кораб „Васил Друмев“ в Сарагасово море. Беше полунощ, когато Корсара застана на вратата на каютата ми, усмихна се и каза:
— Честито, родила се е преди два часа! Депресията се зараждаше в Мексиканския залив и беше все още стационарна. Обикновено тръгва на североизток — североизток беше точно към нас.
Чакахме. Следващата прогноза за времето щеше да реши по-нататъшните действия на капитана. Радистът Баев я прие в два часа след полунощ, корабно време.
„Вашингтон. Метереологичната служба заповядва специални метеорапорти до всички кораби в Мексиканския залив. Тропическа депресия с център средата на пътя Мерида — Веракрус в залива Кампече в 1200 часа по Гринвич. Придвижва се на североизток и се проявява като съвсем необичайна.“
По-късно се качих на мостика, излязох на крилото му, постоях в тъмнината — времето беше подозрително тихо. Върнах се в радиостанцията, Баев ми посочи дневника:
„Гвателупа Радио. Следното съобщение е прието от кораб «Стела Ригел» в 19.00 часа по Гринвич: «Приех радиограма от кораб „Атлантик интерпит“ — на позиция 16 градуса 04 минути норд, 63 градуса 44 минути вест, старши помощникът изчезна.» Моля всички кораби, плаващи в района, да повишат своята бдителност и да контактуват с Гвателупа Радио.“
Оставих дневника, поколебах се:
— Ще го намерят ли?
— Едва ли. Сутринта са открили, че го няма. Кога е паднал в океана, бог знае!…
След един месец, на връщане от Куба ни люля ураганът „Алма“. Обикновено кръщават ураганите с женски имена, въпреки че се срещат и добри жени. „Алма“ се зароди югоизточно от нас. Ето неговото развитие:
„Предупреждение! Тропическа депресия източно от Антилите, приблизително на 500 мили източно от Тринидат в 18,00 часа по Гринвич. Придвижва се в западна посока. Сила на вятъра — 50 мили в час.“
„Тропически щорм «Алма», 19.00 часа по Гринвич. Щормовият център — локализиран. Придвижва се с 60 мили в час — посока 270 градуса. Максимална сила на вятъра — 80 мили.“
В следващите дни ураганът се придвижи на северозапад, мина над Флорида, Джорджия и Каролина. Силата на вятъра достигна сто мили. Ние бягахме на юг.
Още две радиограми от това време:
„Майями. От американската брегова охрана, 20.00 часа по Гринвич. 374 футов (около 113 метра) моторен танкер «Сатурн» не е контактувал от десет дни. Корабът има сив корпус, бяла надстройка. На борда си има двадесет души. Отплавал е от Порт Артур — Тексас и е предвиждал да спре за гориво и вода в Норфолк преди три дни. Корабите, плаващи в този район, да докладват всичко, което буди съмнение по този повод на американската брегова охрана в Нови Орлеан.“
„Сан Хуан Радио. До всички кораби в Южно Караибско море. Кораб «Мареген» е заседнал на Пунта Галинас — Колумбия. Корабите, минаващи транзитно през района, се умоляват да поддържат връзка с обекта и да оказват помощ, ако е възможно. Сан Хуан — Порто Рико.“
След време, на път от Южноафриканската република за Мадагаскар, корабният готвач Ламбо ми разказа как преживял циклон.
— Първият ми кораб — почна той, — е „Атлас“. Сега се казва „Богдан“. Комендант му беше Прокопиев, старпом — сегашният ни капитан Симеон Младенов.
Товарът беше за Япония. На седми октомври тръгнахме.
Черно море ни посрещна бурно. На времето служих моряк, но тогава драйфах като коте. Един от камериерите, зевзекът му със зевзек, ми вика: „Петков, за да не ставаш мезе за другите и да не драйфаш, като вървиш по палубата, свиркай си.“
Свирках цял ден.
След Босфора си обръснах главата, да се сгъсти косъмът. Джумбуш работа! От трийсет и трима души екипаж не се острига само старшият команден състав.
В Порт Саид слязохме — голям топлик. Който имаше таке, си го сложи. Тия, дето нямаме, светим като фенери. Само дечурлигата не ни взеха за пандизчии — още щом се показахме на портала на пристанището, ни наобиколиха да просят цигари. Ще знаеш: детето лъчи хората на добри и лоши, а не на привилегировани и непривилегировани. Аз си купих една камила-сувенир. И досега жената я реди в хола.
В Червено море — адски топлик. До Аден спяхме на палубата. Сутрин от лицата ни се ронеше сол. От Аден до Сингапур Индийският океан беше хубав, времето — гладко. В Сингапур контролата ни предупреди, че гарантира живота ни до шест вечерта…
Оцеляхме, което си е.
След това — Южнокитайско море. Осем дни буря, осем дни ни дра. Имахме фелдшер на кораба — толкова се уплаши, че се затвори в каютата си и осем дни не пика. Надува се, надува се, и накрая получи натравяне. Като пристигнахме в Кобе, реве: „Другарю капитан, имам една къща, ще я продам и ще си платя билета, трябва да се върна в България със самолет!“