Вълците от Кала

След пет-шест седмици по Пътя на Лъча се натъкнаха на два коловоза, останали от някогашен път. Не следваха посоката им, но Роланд тръгна по тях, като изтъкна, че вероятно са успоредни на Лъча. Еди се надяваше, че сега ще се измъкнат от влудяващото безвремие, но грешеше. Пътят водеше към върха на било, осеяно със стъпаловидно подредени ниви. Като превалиха билото и заслизаха от другата му страна, се озоваха в тъмна гора. „Почти като в приказките“ — замисли се Еди, когато навлязоха сред сенките. На втория ден (а може би на третия… или на четвъртия) Сузана уби едно еленче, месото му им се услади, след като дни наред се хранеха само с питки. В гората обаче нямаше нито орки, нито тролове, нито елфи. Нямаше и елени.

— Всеки миг очаквам да видя къщичка от шоколад — измърмори Еди, намеквайки за приключенията на Хензел и Гретел в омагьосаната гора.

Вече няколко дни си проправяха път между огромните вековни дървета. А може би беше повече от седмица. Единственото сигурно бе, че още се движеха сравнително близо до Пътя на Лъча. Виждаха го в небето… и го чувстваха.

— За каква къщичка говориш? — попита Роланд. — Ако е приказка, искам да я чуя.

Разбира се, че ще иска. Умираше за приказки, особено, ако започваха с „Имало едно време, когато всички живеели в гората.“ Начинът му на слушане обаче бе малко странен. Какво ти странен, направо шантав. Веднъж Еди го сподели със Сузана и тя го определи съвсем точно, както често ставаше. Тя имаше таланта на поетите да изразяват чувствата с думи.

— Защото не слуша с широко отворени очи като децата, преди да си легнат — обяви. — А ти очакваш точно това, сладкишче.

— А той как слуша?

— Като антрополог — отвърна тя, без да се замисли. — Като учен, изучаващ някаква странна култура по легендите и митовете и.

Права беше. И ако начинът на слушане на Роланд смущаваше Еди, то вероятно бе, защото в сърцето си чувстваше, че ако някой ще слуша разказите на другите като учен, това би трябвало да са той, Сузана и Джейк. Защото идваха от много по-развита цивилизация. Нали?

Във всеки случай четиримата откриха, че много приказки от двата свята си приличат. Роланд знаеше една, озаглавена „Сънищата на Даяна“, наподобяваща „Момичето и тигъра“, която и тримата прокудени от дома нюйоркчани бяха чели като деца. Легендата за господаря Пърт приличаше на библейската история за Давид и Голиат. Роланд бе слушал много разкази за Исус Човека, умрял на кръста за изкупление на всички човешки грехове, и беше казал на спътниците си, че Исус имал много последователи в Средния свят. Много песни също бяха еднакви. „Безгрижна любов“ бе една от тях. Друга такава беше „Хей, Джуд“, макар че в света на Роланд започваше с „Хей, Джуд, да не си луд?“