Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Извън игрището беше също толкова агресивен. Няколко пъти го бяха арестували за нарушаване на реда, за рушене на частна собственост и, в ранните дни на кариерата му, за притежание на забранени вещества.
С възрастта и зрелостта той помъдря в някои области, но в други — не. Беше се загледал в най-новата жена — член на Конгреса от Илинойс, която стоеше зад Тъли, сред група официално облечени хора. Тя беше облечена в една от онези черни официални рокли, които изглеждаха съвсем обикновени, но вероятно струваха повече и от цял спортен екип. Светлокестенявата й коса беше прибрана на тила с кадифена панделка. Беше красива и с изтънчени маниери. Привличаше значително внимание и той не пропусна да забележи, че самият той е един от малкото хора на събирането, при които тя не отиде. Вместо това, до него се приближи бляскава брюнетка в тясна сребриста рокля. Като обърна гръб на Тъли, тя изгледа Дан през мигли, по които имаше толкова много спирала, че той се зачуди как въобще е възможно да ги повдигне.
— Изглеждате самотен, треньоре. — Тя навлажни устни. — Гледах ви, когато играхте срещу Каубойс, точно преди да се откажете. През онзи ден бяхте съвсем полудял.
— Аз винаги съм си така полудял, скъпа.
— Това чух и аз.
Той усети, че ръката й се плъзва в джоба на сакото му. Знаеше, че оставя там телефонния си номер. Опита се да си припомни дали е изпразнил джобовете на смокинга си, след като го носи предния път. С влажна усмивка, която му обещаваше всичко, тя се отдалечи.
Тъли дотолкова беше свикнал разговорите му с Дан да бъдат прекъсвани от хищни самки, че продължи, сякаш нищо не се е случило.
— Цялата тази бъркотия ме тревожи. Как можа Бърт да допусне това.
Онова, което Фийб Съмървил причиняваше на футболния му отбор, вбесяваше Дан толкова силно, че той не искаше и да помисля за нея, ако наблизо нямаше нещо, което можеше да удари. Опита се да се разсее, като се огледа за красивата членка на Конгреса. Откри я да разговаря с един от членовете на градския съвет на Чикаго. Аристократичните й черти не трепваха, жестовете й бяха сдържани и елегантни. Тя беше дама от класа от главата до петите, а не жена, която той можеше да си представи с набрашнен нос и бебе на ръце. Отмести поглед. В този момент от живота му една жена, която ще пече сладкиши набрашнена и ще ражда деца, беше точно това, което той търсеше.
След бурните години, които бяха повече, отколкото би му се искало сега и след брака, който беше една голяма грешка, Дан Кейлбоу имаше сериозно намерение да улегне. Беше на тридесет и седем години и копнееше за деца за цяла къща, пълна с тях, за жена, която ще се интересува повече от сменяне на пелени, отколкото как да му вземе крайслера.
Беше готов да обърне нова страница. Повече никакви жени, които градят кариера, никакви бляскави мацки, никакви сексбомби. Търсеше си домашарка, която няма да се дразни, ако децата разрошат косата й, жена, чиято идея за висша мода е чифт джинси и една от старите му фланелки — обикновена жена, която не кара мъжете да обръщат глави и не ги подлудява. И щом се обвърже, край на скитническите му дни! Не беше изневерявал на първата си съпруга, нямаше да изневерява и на тази, която щеше да бъде последна.
До него Тъли Арчър все още предъвкваше темата за Фийб Съмървил.
— Знаеш, че не обичам да говоря лошо за никого, особено за нежния пол, но тази руса мацка ме нарече бонбонче. По дяволите. Лед! Тя просто не е такъв човек, какъвто би трябвало да бъде собственикът на футболния отбор.
— Точно така.
Тъли, който приличаше на Дядо Коледа, нацупи лице като бебе.
— Тя има пудел, Дан. Сега и двамата знаем, че треньорите на Беърс постоянно се карат с Майк МакКаски, но дявол да го вземе, те поне не работят за собственик, който разнася със себе си френски пудел. Казвам ти, отбягвам всички след онова погребение. Хващам се на бас, че ще се пукнат да ни се смеят.
Щом Тъли се навиеше веднъж, беше трудно да бъде спрян. Той мина на следващата тема. Дан забеляза, членката на Конгреса постепенно си проправя път към асансьорите, заобиколена от рояк кавалери. Погледна часовника си.
— Това трябваше да бъде преходна година за нас, Лед — продължи Тъли. — Бърт уволни Брюстър миналия ноември и нае теб за главен треньор. Имахме късмет с новия план на играта, справихме се по-добре, отколкото очаквахме с окомплектоването на отбора и даже спечелихме няколко мача в края на сезона. Но кой можеше да се досети, че Карл Поуг ще напусне и накрая Роналд ще движи нещата?
Един мускул на бузата на Дан потрепна.
Тъли поклати глава.