Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Тя пък беше пълничка и срамежлива. Интересуваше се повече от книги, отколкото от спорт. Бърт я наричаше „Свински задник“ и й казваше, че всички тези отлични оценки в училище няма да я отведат никъде в живота, ако тя не може да се изправи и да погледне хората в очите. Рийд не го биваше в училище, но това нямаше значение за Бърт, защото Рийд беше звездата на футболния отбор.
Братовчед й беше облечен в скъсана оранжева фланелка, отрязани панталони и парцаливи гуменки. Точно такива опърпани дрехи би искала да носи и тя, но баща й нямаше да й разреши. Госпожа Мерц купуваше всички дрехи на Фийб от един скъп детски магазин. Днес й беше приготвила чифт бели къси панталони, които подчертаваха закръгления корем на Фийб и памучна блузка без ръкави, която я дразнеше под мишниците и имаше голяма ягода отпред.
— Да не кажеш, че никога не съм правил нищо хубаво за теб, Дебело шкембе! — Рийд държеше лист плътна бяла хартия, малко по-голяма от корица на книга. — Познай какво имам?
— Не знам — изрече внимателно Фийб, решена да се предпази от мините, които Рийд й е поставил.
— Имам снимка на майка ги.
Сърцето на Фийб подскочи.
— Не ти вярвам.
Той обърна листа хартия и тя видя, че това наистина е снимка, но той я скри прекалено бързо и тя не успя да получи нито повече от бегло впечатление за лицето на някаква красива жена.
— Намерих я пъхната в дъното на едно чекмедже с боклуци на майка — каза той, като отмахна нетърпеливо гъстия, тъмен бретон, който висеше над веждите му.
Краката й се подкосиха. Знаеше, че иска тази снимка така, както нищо друго досега.
— Откъде знаеш, че е тя?
— Питах майка ми. — Той прикри снимката с ръка, за да не може Фийб да я види. — Наистина е хубава снимка, Дебело шкембе.
Сърцето на Фийб биеше толкова силно, че тя се страхуваше той да не забележи. Искаше й се да измъкне снимката от ръката му, но не помръдна, защото от болезнения си опит знаеше, че ако се опита, той просто ще сложи снимката там, където тя не може да я достигне.
Фийб имаше само една снимка на майка си, но тя беше снимана толкова отдалече, че лицето й не се виждаше. Баща й никога не говореше много за нея, освен че била тъпа блондинка, която изглеждала страхотно по бикини и че било дяволски зле, че Фийб е наследила неговия ум, а не нейното тяло. Бившата мащеха на Фийб, Кууки, с която баща й се разведе миналата година след поредния и спонтанен аборт, казваше, че вероятно майката на Фийб не е била толкова лоша, колкото я изкарва Бърт, ами просто Бърт е мъж, с когото трудно се живее. Фийб обичаше Кууки. Тя лакираше ноктите на краката й в искрящо розово и й четеше вълнуващи разкази за истинския живот от списанието True confessions.
— Ти какво ще ми дадеш за нея? — попита Рийд.
Тя знаеше, че не бива да позволи на Рийд да забележи колко ценна е снимката, защото той щеше да направи нещо ужасно, за да не може тя да я притежава.
— Вече имам много нейни снимки — излъга тя, — така че защо да ти давам нещо?
Той задържа снимката пред себе си.
— Добре. Тогава просто ще я скъсам.
— Не!
Тя скочи напред и протестът се изплъзна от устните й, преди да успее да го спре.
Тъмните му очи се присвиха от триумфа на подлостта му, а тя се почувства така, сякаш току-що около нея се бяха затворили острите челюсти на метален капан.
— Колко я искаш?
Тя се разтрепери.
— Просто ми я дай.
— Свали си гащите и ще ти я дам.
— Не!
— Тогава ще я скъсам.
Той хвана горния й край между пръстите си, сякаш се готвеше да я скъса.
— Недей! — Гласът й трепереше. Тя хапеше бузата си, но не успя да спре сълзите, които напираха в очите й. — Ти не я искаш, Рийд. Моля те, дай ми я.
— Вече ти казах какво трябва да направиш, Свински задник.
— Не. Ще кажа на татко.
— А аз ще му кажа, че ти си надута малка лъжкиня. На кого от двамата ни мислиш, че ще повярва?
И двамата знаеха отговора на този въпрос. Бърт винаги заставаше на страната на Рийд.
Една сълза се стече от брадичката й върху памучната й блузка, като направи петно, с формата на амеба, върху листото на ягодата.
— Моля те!
— Свали си гащите или ще я скъсам.
— Не!
Той скъса малко края на снимката и тя не успя да сдържи риданието си.
— Свали ги!
— Моля те, недей! Моля те!
— Ще го направиш ли, ревло?
Той скъса още малко.
— Да! Спри! Спри и ще го направя.
Той отпусна снимката. Тя видя през сълзи нащърбеното скъсано място най-горе.
Очите му се плъзнаха по тялото й и се спряха там, където се сбираха краката й, онова тайнствено място, където вече започваха да пораснат няколко кичура златист косми.