Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Благодаря за предупреждението.
Когато Дан се върна отново на шосето, беше почти един през нощта. Движението беше горе-долу спокойно. Вече беше съблякъл смокинга си, а когато се шмугна в лявото платно, измъкна вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата си.
Въпреки че отношенията му със закона не бяха съвсем чисти, той харесваше ченгетата. Те бяха до него от момента, в който заловиха дванадесетгодишния хлапак да краде бира. Ченгетата от Тъскалуза бяха направили много повече, за да го вкарат в правия път, докато играеше за Тайд, отколкото неговият старец. Една вечер полицаите се намесиха, за да разтърват Дан и няколко души от горните класове на Обърн в бара, наречен Дървения Дик. Тогава единият от полицаите дори успя да го убеди в ползата от образованието.
— Имаш мозък, момче! Кога ще започнеш да го използваш?
Ченгето му говори почти цяла нощ и го накара да се замисли за по-далечното си бъдеще. Футболът беше пропускът, с който Дан можеше да се измъкне от мизерията, в която беше израснал, но ченгето го накара да разбере, че в един момент няма да може да играе.
През следващите семестри той постепенно замени часовете по физкултура и приложни изкуства с курсове по математика, финанси и бизнес. Докато стигне последната година, вече се справяше добре с учебната програма, изискваща много време, въпреки нощните забавления. Там той осъзна, че има и ум, а не само спортен талант и това му донесе огромно задоволство.
Излезе на Сърмък роуд, мина по натоварения Оук бруук и зави по страничните улички, докато стигна до един магазин за полуфабрикати от дясната страна. Спря на паркинга, изгаси колата и излезе от малкото, лъскаво ферари.
В магазина имаше петима души, но жените бяха само две. Едната беше с боядисана червена коса и той я отхвърли веднага. Другата изглеждаше прекалено млада, за да бъде тук толкова късно през нощта. Тя стоеше до рекламния екран, дъвчеше дъвка за балончета и съзерцаваше клиповете. Бретонът й беше тупиран, но останалата коса беше събрана на върха на главата й със сребърна шнола. Въпреки че вечерта беше топла и задушна, тя беше пъхнала ръце в джобовете на училищното си сако, което имаше надпис Университетска агитка, написан ръкописно на лявата й гръд.
Тя забеляза, че той се приближава и челюстта й замръзна. Няколко сантиметра от къса, тясна ластична пола се подаваха под училищното сако. Краката й бяха слаби. Беше обула на босо чифт ниски черни обувки. Когато спря до нея, той забеляза, че тя е гримирана твърде силно, както правеха някога младите момичета.
— Знам кой сте — каза тя.
— Наистина ли?
— Аха. — Тя сдъвка насечено дъвката три пъти. Беше нервна, но не се кискаше. — Вие сте треньорът на Старс. Дан… ъъ… господин Кейлбоу.
— Точно така.
— Аз съм Тифани.
— Така ли.
— Виждала съм ви по телевизията много пъти.
— На колко години си, скъпа?
— Шестнайсет. — Очите й започнаха да го оглеждат със зрялост, надвишаваща годините й. — Готин сте.
— Изглеждаш по-голяма.
— Знам. — Тя подъвка няколко секунди дъвката си, после се загледа в носовете на обувките си. — Нашите ги няма тази вечер. Искате ли да дойдете с мен у дома, господин Кейлбоу?
— И какво ще правим?
— Знаете какво. Ще се любим.
— А не мислиш ли, че си малко млада да сваляш старец като мен?
— Уморена съм от момчета. Искам да го направя с мъж.
Един игрален автомат до вратата иззвъня.
— Аз харесвам малко по-възрастни жени.
Тя извади едната си ръка от джоба на училищното си сако и се приближи до него, за да не могат другите в магазина да видят какво прави, после плъзна ръка нагоре по бедрото му.
— Много съм добра. — Ръката й стана по-смела. — Моля ви, обещавам. Ще ви позволя да правите каквото си искате.
— Поставяш нещата така, че ми е трудно да ти откажа, кукличке.
Тя отдръпна ръка, сякаш се притесни от смелостта си и извади връзка ключове от джоба си.
— Карам колата на татко. Следвайте ме.
Колата беше мерцедес, последен модел. Дан не изпускаше от поглед задните й светлини, докато шофираше по тихите, обградени с дървета улици към един от жилищните квартали, за избрани. Къщата от бели тухли беше внушителна, разположена сред дървета. Когато навлезе по алеята за коли, той видя приглушената светлина на изящен полилей през прозорчето от оловен кристал над входната врата.
Къщата имаше гараж за три коли, разположен до нея. Лявата му врага се плъзна нагоре. Тя вкара мерцедеса. Той спря зад него и излезе навън. Когато той влезе в гаража, тя натисна копчето и затвори вратата.
Докато се изкачваше по двете стъпала, водещи вътре в къщата, късата и ластична пола очертаваше всяка извивка на задника й.