Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Тъли обмисли сериозно въпроса, съзерцавайки профила на Боби Том.
— Не знам, Боби Том, носът на Уедъл е по-прав от твоя.
Боби Том обикновено ставаше войнствен, ако някой поставеше под съмнение красотата му и тази вечер съвсем не беше изключение.
— Така ли? За твое сведение тя каза, че изглеждам като онази филмова звезда… как му беше името? Кристиан Слейтър. — Боби Том се намръщи. — Някой от вас знае ли кой е Кристиан Слейтър?
И двамата не знаеха.
За миг Боби Том изглеждаше объркан. После взе чаша шампанско от минаващ сервитьор и се ухили.
— Е, едно ще ви кажа за него. Дяволски хубаво копеле е.
Всички се разсмяха Дан харесваше Боби Том извън игрището, но още повече го харесваше на него. Той беше един от най-добрите уайдрисийвъри, които Дан беше виждал от години. Имаше кураж, мозък и толкова меки ръце, че човек не чуваше топката, когато се докоснеше до тях. Това, което нямаше, беше подпис на новия си договор и този факт принуждаваше Дан да обмисля убийството на една определена руса мацка.
Бърт беше починал точно когато приключиха сложните преговори с акулата, която беше агент на Боби Том. И сега в дружеството нямаше човек, упълномощен да подписва договори, освен Фийб Съмървил, а нейният телефонен секретар заявяваше, че тя е извън града и не може да бъде открита.
Боби Том не беше единственият играч с неподписан договор. Имаше един пазач на куотърбека, Дарнъл Пруит, който беше направо страшен, и един млад защитник, който през миналия сезон беше провалил много подавания на Старс и никой от тях нямаше да пътува до Медоуландс в края на седмицата за четвъртия предсезонен мач на Старс срещу Джетс. Ако скоро не се случеше нещо, никой от тях нямаше да облече екип в първата среща за сезона след две седмици.
Благодарение на изчезналата мацка, имаше опасност Дан Кейлбоу да изтърве трима от най-обещаващите играчи в лигата. Той разбираше как стоят нещата в Националната футболна лига и не му беше необходимо да гадае, за да знае, че още дузина собственици на отбори чакат с готовност с отворени чекови книжки, а лигите им текат с надеждата, че тези трима играчи ще изгубят търпение да се занимават с отбор, който много бързо се превръщаше в посмешище.
В ранните й, години коланът на баща му беше научил Дан, че онова, което има значение в живота, е победата. Той беше агресивен конкурент и смачкваше всеки, който се изпречеше на пътя му. Точно сега си обеща нещо. Ако намери една определена безмозъчна дама, ще й даде такъв урок, че няма да го забрави скоро.
— Здравейте, треньоре. Аз съм Мелани.
Погледът на Боби Том се плъзна по добре оформената млада красавица, която имаше очи само за Дан. Младият уайдрисийвър поклати глава.
— По дяволите, треньоре! Имаш повече жени от мен.
— Аз съм стартирал преди теб, Боби Том. Ще ме настигнеш. — Той погледна момичето. — А сега ще ми кажеш ли пак името си, скъпа?
Дан чу сирените точно когато стигна до мястото на шосе Айзенхауър, където магистралата Изток — Запад се отделяше и завиваше наляво. Беше изоставил Мелени на приема преди час. Погледна в огледалото и се зарадва, че времето, когато се напиваше, беше отминало.
Отдръпна червеното си ферари 512 TR. Колата беше прекалено малка за него, но той се примиряваше с липсата на място за краката си, защото Тестароса беше най-прекрасното превозно средство на света. Все пак двеста хиляди долара бяха луди пари за една кола, когато хората спят по улиците, затова, след като я купи, той написа чек за същата сума за една от любимите си благотворителни цели. През повечето години даряваше повече пари, отколкото харчеше, но смяташе, че точно така е правилно, като се има предвид самият той колко струва.
Когато полицаят застана от страната на шофьора, Дан вече беше свалил прозореца. Полицаят вече беше забелязал ситно изписаните номера на колата — ICE II.
Той подпря лакът на капака на колата и се наведе.
— Добър вечер, треньоре.
Дан кимна.
— Предполагам, че бързате.
— Какво не е наред?
— Карахте със сто и четиридесет, когато минахте край Манхайм.
Дан се ухили и удари по кормилото.
— По дяволите! Обичам тази кола! Опитвах се да я сдържам. Тази вечер имаше доста идиоти по пътя.
— Така е. — Полицаят се любува няколко мига на колата, преди отново да обърне внимание на Дан. — Дали ще се справите с Джетс в края на седмицата, как мислите?
— Ще направим каквото можем.
— Подписахте ли с Боби Том?
— Страхувам се, че не.
— Много лошо. — Той се отдръпна. — Е, все пак, късмет. И поотпуснете педала, нали, треньоре? Тази вечер някои от дежурните момчета все още са ви ядосани за онази издънка, когато загубихте срещу Браунс миналата година.