Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Искате ли бира? — попита тя, когато влязоха в леко осветената кухня в бяло, с приспособления, съобразени с декораторското изкуство и с метален хладилник с ресторантски размери.
Той поклати глава.
Лампите осветяваха силно гримираното й лице. Тя остави чантата си и изрита ниските обувки. Без да съблича училищното сако, бръкна под полата си и свали бикините си. Бяха светлосини. Пусна ги на покрития с бели плочки под.
— Искате ли чипс, дъвка или нещо друго?
— Да, искам нещо друго.
Няколко секунди тя остана съвсем неподвижна. После го поведе извън кухнята. Той я последна през меко осветения коридор, към просторната всекидневна с мебели от избелен дъб, тапицирани с тъкани в наситени цветове. По стените, с ламперия, имитация на мрамор, висяха големи автентични картини, а каменни фронтони придържаха няколко скулптури.
— Татко ти сигурно има доста мангизи — промърмори той.
— Ние сме италианци. Той е с бандитите, но никой не трябва да знае. Искате ли да видите една от пушките му?
— Това ще го пропусна.
Тя вдигна рамене и го поведе към друга стая, която беше тъмна, преди тя да светне малката настолна лампа, затъмнена с черна хартия. Светлината му показа, че е избрала кабинета вместо спалнята. Едно лъскаво черно бюро стоеше пред няколко рафта с книги. По стените висяха още скъпи картини. Прозорците имаха капаци. Тя спря между тъмносин кожен диван и кресло в същия цвят.
— Сигурен ли сте, че не искате нещо за пиене, господин Кейлбоу?
— Сигурен съм.
Тя го изгледа за миг, после ръцете й се заловиха с копчетата на бялата й блуза. Разкопча ги едно по едно.
— Какво ще кажеш да разкараш тази дъвка, заради мен.
Тя отиде с кисело изражение до бюрото и извади голямата розова дъвка от устата си. Пресегна се покрай купчина листи и я залепи в гравиран пепелник от алабастър. Не носеше сутиен и той видя гърдите й, когато тя се наклони напред. Светлината на настолната лампа позлати върховете им.
— Седни на бюрото, скъпа.
Ластичната пола се надигна нагоре, докато тя наместваше бедра върху ръба. Раздалечи колене, като задържа пръстите на краката си върху килима.
Той се приближи до нея, докато сваляше пояса си.
— Доста палаво хлапе си, а?
— Аха. Често си навличам неприятности.
— Хващам се на бас, че е така.
Той плъзна ръце под училищното сако, после и под блузата й, като я издърпа от колана на полата й. Големите му ръце обходиха гърба й и се преместиха отпред, след това покриха малките й гърди, а палците му погалиха върховете им.
Ръцете й стигнаха до ципа му. За секунда тя не направи нищо, после потръпна.
— Кажете ми какво искате да направя.
— Като че ли се справяш добре и съвсем сама.
— Кажете ми, по дяволите!
— Добре, скъпа. Отвори ципа ми.
— Така ли?
— Точно така.
— Сега какво?
— Потърси наоколо дали няма да откриеш нещо, което да привлече вниманието ти.
Дишането му се учести, когато тя последва съвсем точно инструкциите му.
— Наистина си голям. — Ръцете й се заиграха, а тя изви гръб, за да притисне по-силно гърдите си до ръцете му. — Започвам да се страхувам.
— О, ще бъда добър с теб.
— Наистина ли?
— Обещавам.
— Няма нищо, ако боли малко.
— Не бих искал да те наранявам.
— Няма нищо. Наистина.
— Щом казваш.
Той усети аромата на дъвка в дъха й, когато я хвана за коленете и постави петите й на бюрото. Полата се събра на корема й. Той застана между бедрата й и плъзна пръст в нея.
— Боли ли?
— О, да. Да! Какво сте намислил?
Каза й. Грубо. Ясно.
Дишането й стана по-тежко и той усети топлината на кожата й. Издърпа училищното й сако, пъхна длани под нея и я повдигна от бюрото. Тя обви хълбоците му с крака и притисна гърди до бастите на ризата му, докато той я носеше към голямото кожено кресло. Намести се в него и сложи коленете й до бедрата си, така че тя да го възседне.
Блузата й висеше разтворена и откриваше гърдите й зачервени от търкането в ризата му. Между бедрата й се виждаха бляскави гъсти къдрици. Желаеше я и започна да я придръпва към себе си, но тя се отдръпна.
— Няма да ме напляскате първо, нали?
Той изстена.
— Нали? — повтори тя.
Той се предаде пред неизбежното.
— Направила ли си нещо лошо?
— Не трябва да пускам никого вкъщи, когато родителите ми ги няма.
— Предполагам, че трябва да те набия тогава, нали?
— Не, недейте!
Клепачите й се притвориха от възбуда. Той беше готов да избухне и вече нямаше настроение за игрички. Реши да не губи много време с това, пусна я в скута си и вдигна полата й до кръста. Когато задникът й се заголи пред очите му, той плесна меката, закръглена плът.