Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Имам предвид свеж поглед върху случая. Това е всичко, което искам от полицията в Лос Анджелис. Някой е застрелял момчето ми и е изгорил тялото му. Оставил го е там… на дивите зверове. Койоти, скунксове, мишелови.
— Не може да се надявате на справедливо възмездие, след като е минало толкова време, господин Уотсън.
Сидни Блекпул се предаде на изкушението, но този път си наля само петдесет грама.
— Знам, Сид. Не искам правосъдие.
— А какво?
— Отмъщение.
— Искате аз да отмъстя?
— Разберете кой е убиецът или убийците, макар и да не се стигне до арест. Дори и да няма неопровержимо доказателство, което да удовлетвори прокурора.
— И какво ще направите?
Виктор Уотсън отново стана и закрачи напред-назад пред прозореца. Слънцето вече беше почти залязло и загорялото му лице придоби вид на насинено.
— Неотдавна гледах документален филм, в който Джейн Гудал бе изпаднала в паника, защото една от маймуните изяла бебетата на съседките си. Въпреки всичките онези години на научно изследователска дейност, тя не знаела, че маймуните са способни на подобна жестокост. По дяволите, това не е откритие. Истинското откритие би било, ако майката на убитите бебета беше изчакала, докато убийцата заспи, и бе разбила черепа й. Ето, това отличава човека от другите примати. Не глупостите, че сме имали съзнание за морал. Онова, което ни отличава, е нашата способност и потребност да отмъщаваме.
— Искате убиецът да бъде очистен, така ли? Това е работа за Чарлс Бронсън, не за мен.
Виктор Уотсън се обърна към детектива и сега, на светлината, наистина приличаше на старец. Очите и страните му бяха хлътнали в сянката.
— Не ставайте глупав. Аз не съм престъпник, но имам достатъчно пари, за да наказвам хората по различни начини. Мога да отмъстя, без да наранявам физически някого.
Изведнъж болката в главата на Сидни Блекпул избухна с пълна сила.
— Няма да се почувствате по-добре, господин Уотсън.
Детективът усети, че тялото му се овлажнява. Под мишниците му бе избила пот.
— Това няма да помогне на майка му. Тя свикна със скръбта. Майките умеят да го правят. Аз опитах всичко — психотерапия, християнско смирение, Дзен. Нищо не отслаби гнева ми. Знам, че само вие можете да ми помогнете. Винаги разчитам на интуицията си — на нея дължа всичко.
— Аз? Но аз съм само едно от ченгетата, които разследват убийства в Холивуд. Случайно бях изпратен да разговарям с вас, защото нямаше друг на разположение.
— Аз помолих да дойдете вие.
— Искали сте да дойда аз?!
— Разпитах тук-там за екипите, разследващи убийства. Ако се беше оказало, че Джак е бил в къщата ни в Бел Еър в онзи ден, щях да направя същото за полицията в Западен Лос Анджелис. Или в Бевърли Хилс, ако беше видян там. Щях да се опитам да избера подходящ човек от което и да било районно управление, имащо право да се занимава със случая.
— И какво научихте за мен?
— Че сте много добър детектив, пиете „Джони Уокър“ с черен етикет и играете голф. За мен голфът беше предзнаменование. Членувам в крайградски клуб в пустинята и мога да ви уредя достъп до всяко игрище, което поискате. Само кажете.
— Мислите ли, че от управлението ще ми позволят да зарежа работата си и да хукна към Палм Спрингс?
— Ползвайте една седмица от насъбралата ви се отпуска. Вземете партньора си. Разбрах, че отпускът му ще свърши след десет дни. Ще се настаните в първокласен хотел. Ще ви хареса. Тук имам копия на всички полицейски доклади. — Виктор Уотсън потропа върху бюрото си. — Ще ги прочетете на спокойствие и ще извършите разследване по време на една адски приятна ваканция. Вашият лейтенант каза, че няма да има проблем.
— Би било неразумно…
— Вие сте най-добрият и за момента такава е Божията повеля.
— Откъде познавате лейтенанта?
— Бях спомоществовател на полицейските олимпийски игри и на турнир по голф и смятам да подкрепя шефа ви, ако реши да напусне службата си и да се кандидатира за кмет. Заместникът му ни запозна.
— Какво друго знаете за мен?
— Знам за вашето момче.
— По дяволите! — възкликна Сидни Блекпул, стъписан да установи колко много се поти от страхотната възможност да се възползва от всичките тези безплатни питиета и обещания за ваканция с голф.