Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Миг на тишина и на отмора.
Люкрес си казва, че хората непрекъснато мислят, което означава загуба на хиляди информации. От мислите им научаваме единствено това, което пожелаят да изразят.
Изведнъж Изидор се стряска и поглежда часовника си.
— Бързо, време е за новините!
— Какво толкова спешно има? — недоумява Люкрес.
— Трябва да знам какво се случва по света.
Заглавията вече са минали и сега е ред на подробностите от различните теми.
„Стачка на гимназиалните учители. Искат увеличение на заплатите.“
На катодния екран преминават кадри от демонстрацията.
— Ето на тези мотивацията е винаги една и съща — разсмива се Люкрес.
— Грешите. Всъщност те не искат пари, а уважение. Преди да бъдеш учител означаваше да си важен човек, докато сега те трябва не само да застанат пред учениците, които не ги уважават, а и на всичкото отгоре министерството иска от тях да водят неблагодарна битка — да заместят отсъстващите родители. Представят ги като жадни за ваканции и за привилегии, а те чисто и просто искат само малко повечко признание. Вярвайте ми, ако можеха, щяха да напишат на транспарантите: „Повече уважение“, а не „Повече пари“. В действителност истинските мотивации на хората невинаги са тези, които излагат на показ.
Коментаторът продължава да изброява:
„В Колумбия, в незаконна лаборатория, финансирана от картелите, е синтезиран нов вид наркотик, способен да доведе до пристрастяване още с първата употреба. Продуктът, много търсен във Флорида, се разпространява на студентски събирания — предлагат го с коктейла от червено вино и плодове. Известно е, че потиска свободната воля на потребителите. Съобщава се за нарастване на броя на жалбите за изнасилване. В Афганистан правителственият съвет на талибаните взе решение да се забрани на жените да посещават училище и да бъдат лекувани в болниците. Забранява им се даже да излизат без чадър, както и да говорят с мъже. Тълпата е убила с камъни жена, която носела светли обувки.“
Люкрес забелязва силното вълнение на Изидор.
— Защо е нужно всяка вечер в осем да гледате тези ужаси?
Изидор не отговаря.
— Какво не е наред, Изидор?
— Прекалено съм чувствителен.
Тя изключва телевизора.
Той отново го включва с жест на раздразнение.
— Така е прекалено лесно. Ще имам чувството, че съм подлец. Истината е, че няма да намеря покой, докато по света се извършва макар и едно-единствено дивашко деяние. Отказвам да се преструвам на щраус.
Тя му шепне на ухото:
— Дойдохме тук, за да водим точно определено криминално разследване.
— Именно това ме кара да се замисля. Разследваме смъртта на един човек, докато всеки ден хиляди други биват убивани при още по-гадни обстоятелства — подчертава той.
— Ако не разследваме този, то тогава към онези хиляди ще се добави още един. И тъкмо защото може би всеки си казва, че така или иначе нещата няма да се променят, броят на убийствата продължава да расте и фактически никой не разследва нито едно от тях.
Убеден от аргумента, Изидор се съгласява да загаси телевизора и затваря очи.
— Питахте ме каква е моята мотивация. Най-общо казано — страхът. Действам, за да изчезне страхът. От дете изпитвам страх от всичко. Никога не съм се чувствал спокоен и вероятно заради това мозъкът ми работи толкова интензивно. За да ме предпази от опасностите — въображаеми или реални, близки или далечни. На моменти ми се струва, че в този свят има само бяс, неправда, насилие и смърт.
— От какво се страхувате?
— От всичко. Страхувам се от диващината, страхувам се от мръсотията, страхувам се от злите кучета, страхувам се от ловците, страхувам се от жените, страхувам се от полицаите и от военните, страхувам се от болестите, страхувам се да не изгубя паметта си, страхувам се от старостта, страхувам се от смъртта, понякога дори се страхувам от самия себе си.
Точно в този момент го стряска някакъв шум. Затръшва се врата. Появява се чистачката и носи шоколадови бонбони — пияни вишни. Вкуснотия, предлагана преди сън. Жената се извинява и бърза да си тръгне, като силно блъсва вратата.
Люкрес Немрод изважда бележник и записва:
„Първа мотивация: премахване на болката. Втора мотивация: премахване на страха.“
10.
Г-н Жан-Луи Мартен бе наистина един напълно обикновен човек. Образцов съпруг на жена, способна да сготви чудесно телешко задушено и баща на три буйни момичета, той живееше в едно предградие на Ница, където упражняваше професия, която отлично му подхождаше — завеждащ отдел „Спорове“ в Кредитната банка на Ница.