По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Това бе една от интересните страни на Емили, замисли се Джена. Момичето може и да се държеше отвеяно и блуждаещо, ала изведнъж казваше нещо наистина умно, като това сега.
— И не се тревожи за асансьора — добави Емили. — Работи.
А това бе друго странно, но интересно нещо в съученичката им.
— Не мога да повярвам, че хвърляш на вятъра дарбата си с предсказания за такива глупави неща — впечатли се Джена.
— Знам — унило рече Емили. — Но те просто ми се явяват. А когато се опитам да предскажа нещо, то пък излиза неточно. Но ставам все по-добра. Миналата седмица познах четири от седем прогнози за времето.
Оказа се права и за асансьора. Когато се качиха на петия етаж, Джена се поколеба.
— Какво става? — попита я Трейси.
Не можеше да им каже истината, а тя бе, че се опасява да не би майка й да се е отказала, да е напуснала рехабилитационния център и сега да е припаднала на пода в дневната.
— Нищо — отвърна. Слава Богу, че те не можеха да прочетат нейните мисли. — Апартаментът е в дъното на коридора.
Скърцайки със зъби, тя тръгна напред, а приятелките й я последваха. За нейно облекчение жилището се оказа празно.
— Чувала ли си се с майка си? — попита я Емили.
Момичето поклати глава и ги въведе в стаята си.
— На хората в центъра не им е позволено да контактуват с никого отвън. Предполагам, че е добре. — Джена като че ли долови нещо в мислите на Трейси, затова й каза: — Добре де, може и просто да си мечтая, но имам право да се надявам, нали?
— Ей, ти ми обеща! — ядно възкликна Трейси.
— Съжалявам, забравих — излъга Джена, после отвори едно чекмедже и започна да хвърля неща върху леглото.
— За какво говорите? — пожела да узнае Емили.
— Джена обеща да не ми чете мислите, докато живее у нас — обясни Трейси.
— Просто прави като мен — предложи Емили.
— Какво правиш ти? — попита Девън.
— Не знам, но Джена никога не чете моите мисли.
Джена се усмихна.
— Това е, защото не смятам, че някога мислиш нещо, което си заслужава вниманието.
— Ха-ха, много смешно — рече Емили и взе чехлите на приятелката си. — Къде ще приберем всичко това?
Трейси извади от раницата си няколко празни чанти и момичетата започнаха да ги пълнят. Емили вдигна някаква тетрадка и внезапно спря.
— Това записките ти от часовете в специалния клас ли са?
Джена погледна тетрадката и отвърна:
— Да. Защо?
— Защото току-що получих видение за следващото ни домашно.
Трейси я погледна заинтригувана.
— Значи, ако докоснеш нещо, това ти помага да получаваш видения?
— Не знам, никога не ми се беше случвало досега. — Момичето въздъхна. — Има толкова много неща, свързани с дарбата ми, които не разбирам.
— И при мен е същото — успокои я Трейси. — Сега, когато не се чувствам пренебрегвана, не знам как да се накарам да изчезна.
— А аз защо не мога да чета мислите на всички хора? — зачуди се и Джена. После се обърна към Емили: — Какво ще бъде домашното? Не че ме интересува — бързо добави. — Най-вероятно няма да го направя.
— Мадам ще ни накара да помислим как бихме могли да използваме способностите си в някоя професия.
— Супер — изръмжа Джена, докато ровеше из бельото си, търсейки нещо без дупки. — Тогава предполагам, че мога да стана фокусник. Нещо от сорта на „Намислете си едно число и аз ще позная какво е то.“
— Можеш да станеш психолог — предложи й Трейси. — Определено дарбата ти ще ти помогне да разбираш какво мислят хората.
— Или пък полицай — намеси се Емили. — Винаги ще знаеш кога някой те лъже и ще успяваш да разкриваш престъпленията.
— Ако имах способността да ставам невидима, когато си поискам, можех да стана детектив — рече Трейси. — Или шпионин! Това щеше да е страхотно!
— Аз искам да работя нещо, което помага на хората — каза Емили. — Ако можех да предричам природни бедствия, като земетресенията, щях да предупреждавам хората да се евакуират, преди бедата да се случи.
— Никой няма да ти вярва — каза й Джена. — Ще си като Чикън Литъл, който тича и крещи: „Небето пада.“ Можеш ли да предскажеш какво ще ми се случи тази седмица на мен?
— Да видим… — Емили сбърчи чело и затвори очи. След миг рече: — Ще срещнеш висок, тъмен и красив непознат.
Трейси се разсмя.