Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Кой е на местопрестъплението?
И момента ли? БАТОЕ и ФБР.
Логични, кимна Стоун. БАТОЕ, или Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви, поемаше всички разследвания на взривове, за да определи дали става въпрос за акт на международен тероризъм. После ФБР вземаше нещата в свои ръце. Но в случая ставаше въпрос за експлозив на метри от Белия дом, което автоматично влизаше в графата „международен тероризъм“. Следователно разследването трябваше да поеме ФБР. Което най-вероятно вече бе станало.
— Добре — каза той. — Нека оставим експлозията настрана. Знаем ли кой е стрелял? От записа може да се предположи, че изстрелите идват от северния край на парка. Откъм Ейч Стрийт, а може би и от по-далеч.
— Такова е предварителното заключение — кимна Уийвър.
— Значи посоката на стрелбата е от север на юг. Но на видеото липсват пламъчета от дула, което означава, че те са останали извън обхвата на камерите.
— Може би зад дърветата — предположи Уийвър. — В северния край те са доста нагъсто. Но камерите са монтирани така, че да обхващат нисък периметър. И не са хванали пламъчетата в случай, че стрелците са били на по-висока позиция.
— Няма съмнение, че са били.
— Защо мислите така? — попита Уийвър по начин, от който си личеше, че знае отговора, но просто го изпитва.
Стоун реши да се включи в играта. Поне засега.
— Ако беше стреляно иззад дърветата на нивото на улицата, куршумите щяха да прекосят парка и Пенсилвания Авеню и да стигнат до Белия дом.
— А откъде знаете, че не е така?
— Ако беше, вие вече щяхте да сте го казали. Или пък щях да съм чул за повече жертви. Много хора се бяха струпали пред Белия дом, най-вече около кортежа на „Пенсилвания“. Да не говорим за войниците на пост. Нямало е как някой да не бъде улучен. Следователно остава другата възможност — стреляли са от високо. Това съвпада и с моите наблюдения. Видях как куршумите се забиват в пръстта. Ако са могли да прелетят над короните на дърветата, значи са били изстреляни над тях. А там дърветата са високи, с гъсти корони. — Стоун замълча за момент, после попита: — Някой в северната част на парка да е видял нещо полезно?
— Там е имало хора от парковата охрана, плюс двама от Сикрет Сървис със служебно куче, обучено да надушва експлозиви. Все още снемат показанията им, но по предварителни сведения не са видели нищо особено.
— А защо снощи паркът не беше отцепен?
Лицето на Уийвър се изопна от неприятния въпрос.
— Искам само коментари въз основа на видеоматериалите! — отсече той.
— За да ги получите, трябва да съм запознат с всички странични обстоятелства — не му остана длъжен Стоун.
Директорът наведе поглед към папката пред себе си.
— Джон Кар?
Стоун не реагира, вторачен в дигиталното си изображение на стената.
— Джон Кар — повтори Уийвър. — Вашето досие е толкова секретно, че дори аз не съм го прочел цялото.
— Понякога дори правителството проявява похвална дискретност — отбеляза Стоун. — Но в момента говорим за източника на изстрелите и за охраната на парка, или по-скоро за липсата й.
— Източникът на изстрелите все още се издирва, а за охраната на парка отговаря Сикрет Сървис, откъдето досега не съм получил рапорт.
— Напротив, получили сте вече — спокойно възрази Стоун.
— Защо мислите така? — любопитно вдигна глава Уийвър.
— Сигурността на президента е приоритетна задача на Сикрет Сървис и именно тя определя контактите й с останалите правоохранителни органи. Преди петнайсетина часа пред белия дом с имало стрелба с автомашини оръжие и експлозия на изрично устройство. Всеки ден точно в седем сутринта вие сте длъжен да представите на президента рапорт за националната сигурност. Ако все още не сте разговаряли със Сикрет Сървис, значи не бихте могли да му представите днешния си рапорт за инцидент, който е станал буквално в двора му. От което следва, че вече нямаше да сте директор на НРЦ.
Потрепването на дясното око на Уийвър беше доказателство, че не харесва посоката на разговора.
— Първоначалните намерения на Сикрет Сървис били да отцепят парка, но впоследствие плановете се променили. Премиерът отивал в Блеър Хаус, на две крачки от Белия дом — каза той. — Преценили, че за момента мястото не представлява заплаха. Това отговаря ли на вашия въпрос?
— Да, но веднага повдига друг.
Уийвър го изгледа въпросително.
— Точно кои планове са се променили?