Голямата игра

— Ще тръгнеш ли с влак? — попитах Витя.

Той замаха с ръце, лицето му стана свирепо.

— Човек не може да се пошегува с теб — казах аз. — Не го казах на вас, уважаеми Самед Асланович. Не иска с влака Москва — Баку. Свикнал е със самолети.

— Как си го представяте? — попита Самед. — Вертолетът да кацне на покрива на хотела?

М-да, не бях си помислил… Изобщо заминаването с такъв шик не беше в нашите традиции.

— Ще помислим — казах. — Позвънете, ако не ви затруднява, след половин час, засега има време.

— Винаги ми се е струвало, че напразно не възприемаме тактиката на онези, които преследваме — каза Витя. — Помните ли, Вячеслав Иванович разказваше за убийството на млада жена в Тюмен? Уж мъжът й, за да я проследи, тръгнал след нея не със скъпата си западна кола, с която обикновено пътувал, а с проста лада? Не е било лошо измислено… Ето и нашите преследвачи смятат, че ще ни отведат оттук тържествено — с бронетехника и мотоциклетисти, а ние ще се оттеглим по съвсем друг начин…

— Значи вертолетът се отменя?

— Не съм казвал такова нещо.

Вертолетът дойде за нас след половин час. И ние пред очите на всички с багажа си се качихме на покрива. После по същия начин, под шума на винтовете на вертолета, се спуснахме долу с товарния асансьор и през кухнята, по пътя, изпробван вече от Солонин, излязохме през задните стълби, където ни очакваше старичък москвич със запален двигател.

В него вече седяха двама президентски гвардейци с автомати „Узи“ израелско производство.

— Поне парното работи ли? — попита Витя, като с усилие се настани на задната седалка до мен.

Гвардейците премълчаха. Изглежда, бяха изгубили дар слово от такава глупост — тези руснаци предпочетоха тяхната черупка пред скоростните коли.

В това време изрева двигателят на вертолета и огромната машина се вдигна над площада.

Пътувахме към летището вече четирийсет минути, когато шофьорът изведнъж се оплака, че моторът прекъсва.

— Много добре — рече Витя. — Просто чудесно.

Тъкмо се канехме да инсценираме повреда на колата, но родната техника сама ни напомни за себе си.

И тъй, спряхме на половината път за летището поради възникналия проблем с мотора. По-нататък всичко трябваше да стане така, както бяхме предвидили, с точност до минутата. Кадуевци ще се връщат донемайкъде зли, ще са се отпуснали и ще са изгубили чувството за опасност. Руският шейтан току-що е доставен на летището с президентския вертолет, който вече се връща назад и шумът му се чува. И точно на голото шосе е спряла кола, а шофьорът й маха с ръце, моли за помощ… Значи има повод да спрат и проследят дали вертолетът ще продължи по-нататък, или ще започне да кръжи над тях, над кадуевци.

Изтичах насред пътя, като махах ръце, както изискваше сценария. И колите на кадуевци, които видяхме край хотела, наистина спряха. Нашите провалили се преследвачи слязоха, поглеждайки към небето, но нещо не бързаха много да ни окажат помощ.