Голямата игра

— Да се върнем на нашите архиви, за които сте говорили с моя партньор — каза той.

— Първо касетата — отвърна тя.

— Но тя не е у мен. Моят приятел смята, че вярвате на възпитанието и скромността му.

— Хубава скромност, хубаво възпитание! — Тя се засмя. — Снимат ме в най-интимния момент от свободното ми време и искат аз, семейната жена, да разчитам на скромността им!

Браво, каза си Солонин, не й липсва чувството за хумор.

— А вие значи сте само наблюдател в цялата история? — Тя присви очи. — Поне видяхте ли какво е заснето там? Няма да повярвам, ако кажете, че не сте я гледали.

— Какво пък, не ми остава нищо друго, освен да си призная — въздъхна съкрушено гостът.

Усмивката замръзна на добре поддържаното й лице. Погледът й се премрежи.

— Как ме намирате?

Започва се, помисли Солонин.

— Мисля, че вашият партньор не е успял да разкрие най-добрите ви качества.

— А вие знаете ли как да го направите?

Сега няма накъде да мърдаш, помисли той, ще се наложи да водиш играта докрай.

— Не мога аз да съдя. Но понякога ми се струва, че самите жени не си представят какво се крие в тях, какви богатства. Също като нефтът под Каспийско море…

Тя замря, когато чу такова сравнение. После въздъхна.

— Мислех, че сте друг, че можете поне за малко да забравите за политиката и бизнеса.

— Друг съм. Просто бързате с изводите.

Тя не отговори, бързо доизпи кафето си. Стори му се дори, че бегло си погледна часовника.

Бърза, помисли той. Сигурно са й дали малко време. Може на някой зад шкафа вече да са му отекли краката от висене. Капанът, подготвен за него, наистина е доста луксозен. А иначе — тя закъде да бърза? Мъжът й е в реанимацията, прислужниците имат почивен ден…

Кадуев е някъде наблизо. Или някои от хората му. Той го разбираше.

Още веднъж огледа бегло хола. Може би те се надяват да го прехвърлят някъде? Тя излиза за чайника. Може да е сипала нещо…

Тя не донесе подноса с чашите, а именно кафеничето. И пред него наля чашите. Може да е изпила същото средство срещу преспивателните, което и той, преди да тръгне за насам… И затова се държи толкова непринудено. И същевременно явно ускорява събитията. Иска да го замъкне в спалнята си, преди той да е заспал?

Реши да разиграе приспиване. И да види реакцията й.

Точно така… Нещо като облекчение се появи на лицето й. Дори въздъхна леко: най-после…

Главата на Солонин неудържимо пада, той кокори сънливи очи. Всичко е естествено. Тя става, помага му да се изправи, води го към спалнята. Той бърбори нещо: ама какво кафе имате…

Подпира се на рамото й, почти виси на нея и съжалява, че й създава такова неудобство.

Не е ли прекалено рано да се преструва на сънлив?

Сигурно е започнала всичко това заради мъжа си. Казали са й, че няма да го доубиват, ако тя направи това и това. Ако им улови този хубавец, който се прави на руски емигрант и постоянно се пречка из краката им.