Голямата игра
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #26
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-078-9
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Голямата игра». Краткое содержание книги:
— Върнахте ли двата милиона на най-добрия ми приятел? Че вече спря да ми се обажда, обиди се.
— Все нямаме време — отговори по-големият. — Но ти му предай — в най-скоро време ще си оправим сметките.
— Точно така — Гоша се обърна към Фрязин. — Всички са го виждали, а къде е — никой не знае.
И като прегърна Володя през рамото, го поведе към гърлото на гигантската тръба.
— А оттук, от гората, ще минава другото разклонение. Още месец-два — и по вените на майчица Русия ще потече черна кръв! И Русия, милата, ще си стъпи на краката… Алча! Ти ли си?
И като забрави за Фрязин, Гоша мина през една преспа, щом видя поредния си приятел с оранжева мушама над кожуха.
— Гоша! — смая се той.
И започнаха да се прегръщат пред очите на всички, забравили за социалното неравенство. Другите началници поглеждаха към тях с криви физиономии, явно не одобряваха фамилиарниченето на Гоша с вече подпийналия работник.
— Какво чакаме? — попита между другото Гоша, като се покачи на хлътналата под тежестта му трибуна. — Министъра ли? А ние не сме ли хора? Министърът няма да се обиди, ако започнем без него, прав ли съм? Защото той е нашенец, сибиряк! И губернаторът ще е наш! Ако ме изберете…
Тълпата зарева одобрително.
— Защото нашите столични гости вече замръзнаха, разбираш ли! Ние с вас сме свикнали, ако ще, можем цяло денонощие да изкараме на студа — продължаваше Гоша.
— Хайде, започвай де! — извика някой отдолу. — Скоро ще мръкне.
— Ще започнем. Сега ще започнем… Нека министърът се обижда, ама да не е закъснявал… Да, да не забравя… Никой ли не е виждал Олег Дмитриевич Томилин? Олег, къде си? Всички те търсят, а не могат да те намерят! Обади се!
В тълпата започнаха да се обръщат, да търсят с очи Томилин.
— Обади се, защото ще започнем без теб! — извика Гоша.
— Спи някъде — предположи някой. — Започвай!
— Започваме! — обяви Гоша и веднага някой изстреля нагоре ракета, започнаха да хвърчат тапи от шампанско.
После се чу бучене, бързо нарастващо бучене и ето че от тръбата изскочи прах, после кал и образува ръждиво петно на белия сняг.
Всички заръкопляскаха, засвиркаха, започнаха да се чукат и да си подхвърлят нависоко шапките.
И изведнъж нещо се случи. Володя не можа да разбере веднага какво именно и къде. Само чу как виковете и свиркането изведнъж се смениха от всеобща протяжна въздишка. Предните в тълпата първо се дръпнаха назад, после се устремиха напред, към ръждивото петно, където тръбата гърмеше и свистеше.
Без да разбира още какво става, Володя затича след всички, като затъваше в дълбокия сняг.
И тогава всички спряха. Замряха… Володя продължаваше да не вижда нищо. Край него притича, разбутвайки всички, Гоша с момчетата си.
— Томилин — стигна до Володя. — Току-що го изхвърли направо от тръбата!
Володя хукна напред, като си проправяше път към Гоша. Натам се устремиха и двама милиционери, дежурещи тук.
— А как се е оказал там? — говореха в тълпата. — Да не е спал вътре? Всички го търсят, а той какво, решил да дремне? Сигурно се е напил, а? Откакто погреба младата си жена, направо обезумя…
Най-сетне Володя си проправи път до мястото, където снегът беше покрит с дебел пласт ръжда. И видя безформеното, с разкъсани мръсни дрехи тяло на човек. Само който добре го помнеше, можеше да разпознае Томилин.
Той лежеше с нелепо извити ръце и крака, явно счупени.
Клекналият до него Гоша го обърна по гръб и всички изохкаха, щом видяха, че главата на Томили се люшна като на парцалена кукла. И на шията се отвори огромна рана — от едното до другото ухо.
На сутринта Фрязин пристигна в биологическата лаборатория на отдела за съдебномедицинска експертиза.
— Готови ли са хистологичните анализи, които поръчах?
Експерт биологът му подаде две бланки, попълнени на ръка.
След още един ден, след погребението, Володя позвъни на Козлачевски.
— Днес ли ще летите за Москва?
— Да, защо? Пак ли имате проблеми с билетите? Сега ще уредим.
— Не, просто като пристигнете, се постарайте веднага да бъдете на разположение. Ще ви поканят в следствената част на Главна прокуратура като свидетел. Още утре.
— Какво утре, драги! — започна да се вълнува Гоша. — Утре съм на вечеря в арменското посолство! Не гледаш ли поне телевизия? Утре започват преговорите на нашата делегация с президента на Азербайджан. Всичко ще се реши там, всичко ще се реши за тръбата! Колко нерви заради нея…