Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Също като останалите двама, които бяха приятели на датчанина.
— Направих каквото трябва! — заяви Ашби.
— Точно така. И уби сина ми.
— Не съм имал подобни намерения. Интересувах се единствено от прокурорката. Но Кабрал се престара. Нямаше нужда да избива всичките онези хора.
— Имаш ли деца? — попита Торвалдсен.
Ашби поклати глава.
— Значи не можеш да ме разбереш.
Трябваше да печели време. Лайън все още не се намесваше и продължаваше да стои зад колоната. Но къде бяха останалите?
— Наблюдавах те в продължение на две години — продължи Торвалдсен. — През това време ти се проваляше във всичко, с което се залавяше. Губеше пари от всичките си бизнес начинания. Банката ти има сериозни проблеми, активите ти са почти изчерпани. Беше ми забавно да гледам как двамата с любовницата ти се опитвате да откриете съкровището на Наполеон. Затова сте тук, нали?
Този глупак предоставя твърде много информация на Питър Лайън, помисли си Ашби.
— Грешиш, Торвалдсен — отново се опита да проведе разговор той. — Аз разполагам с неограничени активи, но те не са там, където предполагаш. Само преди няколко дни се сдобих със сто милиона евро в злато.
Искаше Лайън да се увери, че няма смисъл да го убива.
— Не ми трябват парите ти! — викна Торвалдсен.
— Но на мен ми трябват — обади се Лайън, напусна укритието си зад колоната и стреля в гърдите на възрастния мъж.
Сам се закова на място, чул звука от изстрел с пистолет със заглушител. Не успя да чуе нищо от разговора, тъй като се намираше на петнайсетина метра от участниците в него. Надникна към нефа. Питър Лайън беше изчезнал.
Торвалдсен не усети проникването на куршума в гърдите си, но излизането му от обратната страна беше придружено от разкъсваща болка. После координацията между мозък, нерви и мускули се прекъсна. Краката му се подгънаха, главата му се изпразни. Това ли беше почувствал Кай? Така ли беше загинало момчето му? Каква гадост!
Очите му се обърнаха с бялото нагоре. Тялото му се сгърчи. Дясната ръка изпусна пистолета, той рухна и главата му се удари в мраморния под. Всяко поемане на въздух му причиняваше непоносима болка. Направи опит да овладее болката в гърдите си. Всички звуци се стопиха някъде далеч. Очите му престанаха да виждат. Светът избледня и изчезна.
76
На около километър и половина напред се очертаха контурите на базиликата „Сен Дьони“. Площадът пред нея беше пуст, без следа от полицейски коли. В района наоколо нямаше жива душа.
Малоун измъкна беретата и двата резервни пълнителя. Беше готов. Потисна нетърпението си и зачака приземяването на хеликоптера.
— Беше крайно време — въздъхна с облекчение Ашби.
Торвалдсен лежеше на пода, от раната на гърдите му бликаше кръв. Но този идиот изобщо не го интересуваше. Важен беше Лайън.
— Сто милиона евро в злато? — попита терористът.
— Съкровището на Ромел, изчезнало след войната — кимна Ашби. — Но аз го открих.
— И си убеден, че с него ще откупиш живота си?
— А защо не?
В монотонното барабанене на дъжда по покрива се появи нова нотка.
Туп, туп, туп.
Шумът ставаше все по-силен. Лайън също го забеляза. Хеликоптер.
Сам пропълзя към мястото на действието и почти веднага забеляза пистолета в ръцете на Лайън. После видя кръвта, която бликаше на тласъци от гърдите на Торвалдсен.
О, господи! Не!
— Къде е златото? — попита Лайън.
— В банков трезор. Само аз имам достъп до него.
— Никога не съм те харесвал — изръмжа южноафриканецът. — От самото начало се опитваш да манипулираш ситуацията.
— Какво ти пука? Нает си да свършиш определена работа, за която си плащам. Защо трябва да се интересуваш от целите ми?
— Оцелял съм, защото не позволявам да ме правят на глупак — отсече Лайън. — Ти си влязъл в преговори с американците, които впоследствие се намесиха в нашия план. Те също не те харесват, но са готови на всичко, за да ме пипнат.
Свистенето на роторите стана още по-ясно. Хеликоптерът беше над главите им.
— Трябва да се махаме оттук — обади се Ашби. — Прекрасно знаеш какво означава този шум.
В кехлибарените очи проблеснаха опасни пламъчета.
— Прав си, трябва да се махам — кимна Лайън, вдигна пистолета и натисна спусъка.