Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 149
Перейти на страницу:

Торвалдсен стреля още веднъж, разтревожен от опитите на Сам да привлече вниманието към себе си.

Лайън потърси укритие зад един от саркофазите близо до олтара.

Не биваше да му позволи да се качи в галерията, където беше намерила убежище Меган. Затова се втурна към южния трансепт, по посока на Лайън и остави Ашби и Сам зад гърба си.

Ашби потърси укритие в сенките наоколо. Лайън се намираше на трийсет метра от него, обкръжен от врагове. Каролайн изобщо не се появи и той предположи, че е избягала навън. Единственото му желание беше да я последва. Съкровището вече не беше толкова важно, поне засега. Мислеше само за бягство. Приведен към пода, той пресече южния трансепт и се насочи към отворената врата.

Малоун закопча колана си в момента, в който хеликоптерът се отлепи от уличната настилка. Дъждовното небе бързо потъмняваше. Стефани се настани до него. И двамата бяха силно разтревожени.

Гневният и горящ от желание за мъст баща едва ли беше най-подходящ партньор за един млад и неопитен агент срещу противник като Питър Лайън. Единият не мислеше, а другият все още не се беше научил да мисли. Събитията се развиваха толкова бързо, че Малоун нямаше време да се замисли за разрива между него и Торвалдсен. Беше действал по най-правилния според него начин, но това беше наранило приятеля му. Никога досега не си бяха разменяли остри думи. Е, имало бе раздразнение и дребни неразбирателства, но те бързо се изглаждаха.

Трябваше да поговори с Хенрик и нещата щяха да дойдат на мястото си.

Кос поглед към Стефани го увери, че и тя се проклина за включването на Сам. В един момент беше добър ход, но при създалите се обстоятелства можеше да се окаже фатално.

Сам беше доволен, че успя да разколебае Лайън, който спря в подножието на стълбите към галерията. Лявата ръка го болеше ужасно, а дясната притискаше кървящата рана.

Мисли! — заповяда си той. Не след дълго в главата му се оформи друго решение.

— Хенрик! — извика той. — Човекът с пистолета е издирван терорист. Дръж го на мушка, докато пристигне помощта!

Чул гласа на Сам, Торвалдсен изпита огромно облекчение. Момчето беше добре.

— Името му е Питър Лайън! — обади се някъде отгоре Меган.

— Радвам се, че съм толкова популярен — реагира Лайън.

— Не можеш да убиеш всички — подхвърли Сам.

— Но мога да убия един или двама от вас.

Това е напълно вероятно, помисли си Торвалдсен. Особено предвид факта, че само той освен Лайън беше въоръжен. Вниманието му беше привлечено от някакво движение. Вдясно от него, близо до изхода. Самотна фигура, която се насочваше към вратата. Отначало помисли, че е Каролайн Дод, но после осъзна, че фигурата е на мъж.

Ашби.

Англичанинът се бе възползвал от объркването и предпазливо се промъкваше към изхода. Торвалдсен обърна гръб на Лайън и безшумно се насочи натам. Беше доста по-близо до вратата и пристигна пръв. Зае позиция зад статуята на Франсоа и зачака. Мраморният под беше мокър от дъжда. Лишен от връхна дреха, той потръпна от студ.

Стъпките на Ашби заглъхнаха. Вероятно се оглеждаше, за да бъде сигурен, че ще успее да преодолее последните десет метра.

Торвалдсен предпазливо надникна. Ашби тръгна напред. Датчанинът изскочи иззад статуята и насочи пистолета в гърдите му.

— Няма да излезеш оттук! — извика той.

Стреснат от внезапната му поява, Ашби се подхлъзна на мокрите плочи и падна по очи. После обърна лице към нападателя.

75

— Торвалдсен? — смаяно прошепна Ашби.

— Стани! — заповяда датчанинът.

Той бавно се изправи. Дулото продължаваше да е насочено в него.

— Ти ли стреля по Лайън?

— Не исках той да свърши работата, заради която съм тук.

— А каква е тя?

— Да те убия!

Сам долови гласовете, долитащи откъм изхода на трийсетина метра от него. Но ехото под високия свод и шумът на бурята му попречиха да различи думите. Беше сигурен, че единият от тях принадлежи на Торвалдсен. По всяка вероятност приятелят му най-сетне се беше изправил лице в лице със смъртния си враг.

Но Лайън все още беше тук. Той със сигурност беше разбрал, че само един от тримата му нападатели е въоръжен, защото останалите двама не се бяха включили в стрелбата.

Миг по-късно видя фигурата на южноафриканеца, която напусна укритието си до олтара и изчезна зад близките статуи, поемайки по посока на гласовете. Сам бързо го последва.

Малоун погледна часовника си. Вятърът подмяташе хеликоптера и обливаше илюминаторите с плътни струи дъждовна вода. Умът му работеше на високи обороти, сякаш в синхрон с въртенето на роторите. Летяха с максимална скорост към предградието Сен Дьони, а под тях се стелеше сивата мрежа на парижките улици. Отдавна не се беше чувствал толкова безпомощен. Стефани погледна часовника си и вдигна четири пръста. До края на пътуването оставаха по-малко от пет минути.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)