![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Торвалдсен си даваше сметка, че трябва да действа бързо, но искаше мръсникът да разбере защо ще умре.
— Преди две години, Мексико Сити — дрезгаво прошепна той. — Синът ми беше един от седмината, които бяха простреляни по твоя заповед от хората на Амандо Кабрал. Убих го. Сега е твой ред.
— Допускате сериозна грешка, хер Торвалдсен…
— Хич не се и опитвай! — сряза го датчанинът. — Не обиждай паметта на сина ми с лъжите си! Знам всичко за случилото се. Две години те търся. Най-после ми падна в ръцете.
— Нямах никаква представа какво е намислил Кабрал, повярвайте ми! Исках да отправя предупреждение към онези прокурори, нищо повече!
Торвалдсен направи крачка назад към саркофага на Франсоа. Сложната плетеница от колони и арки предлагаше удобно прикритие от Лайън, който вероятно вече се промъкваше насам. Време е да сложиш точка, рече си той. Още сега.
Притиснал с длан раната си, Сам продължаваше пътя си към вратата. Лайън не се виждаше никъде. Когато го зърна за последен път, той пресичаше пространството пред олтара на двайсетина метра от Торвалдсен и Ашби. Трябваше да рискува и да предупреди приятеля си.
— Лайън се промъква към теб, Хенрик! — извика той.
Ашби изпадна в паника. Трябваше на всяка цена да напусне това проклето място. Двама мъже с пистолети искаха смъртта му. Трети току-що предупреди за приближаването на Лайън.
— Чуй ме, Торвалдсен! Не съм убил сина ти!
Екна изстрел, ушите му писнаха. Подскочи от изненада, след което осъзна, че Торвалдсен беше стрелял в пода близо до левия му крак. Острият звук от съприкосновението на метала с камъка го накара да се олюлее. Понечи да хукне към вратата, но веднага се овладя. Беше наясно, че ще умре още на първата крачка.
Сам чу изстрела.
— Стой на място, жалко изчадие! — изкрещя гласът на Торвалдсен. — Даваш ли си сметка какво си направил? Той беше най-прекрасният син на света, но ти не се поколеба да го застреляш като куче!
Сам спря, за да оцени ситуацията. Действай разумно, заповяда си той. Спомни си съветите на Норстръм. Той винаги е бил разумен. Пропълзя към близката колона и предпазливо надникна. Лайън беше заел позиция на няколко метра от него, използвайки прикритието на друга колона. Стоеше неподвижно, гледаше и слушаше.
— Казах ти да не мърдаш! — изръмжа Торвалдсен. — Следващият куршум няма да улучи пода!
Отдавна чакаше този момент. Безброй пъти си беше задавал въпроса как ще се почувства, когато най-сетне се изправи очи в очи с убиеца на Кай. Но не забравяше и предупреждението на Сам. Терористът беше някъде наблизо.
— Бъди разумен, Торвалдсен — проплака Ашби. — Нима не разбираш, че Лайън ще убие и двама ни?
Датчанинът само можеше да се надява, че Сам и Меган ще пазят гърба му, въпреки че изобщо не би трябвало да са тук. Почувства се странно. Милиардите евро, които притежаваше, не можеха да му свършат никаква работа. Беше попаднал на място, където важаха законите на вендетата. Пред очите му се появи лицето на Кай. Първо като дете, после като юноша. Беше обещал на Лизет да направи всичко възможно, за да го превърне в мъж. Фамилията Торвалдсен имаше 400-годишна история, бе преживяла войни и нещастия, включително опитите на нацистите да я изтрият от лицето на земята. Когато се роди Кай, той беше на седмото небе. Фамилията имаше своят наследник. Никога не беше държал детето да бъде непременно момче. Важното беше да е здраво и да расте, за да продължи рода. Само за това се беше молил.
Пази се, татко. Ще се видим след няколко седмици. Последните думи, които чу от Кай по телефона. А няколко седмици по-късно той наистина го видя. В ковчег. Благодарение на нищожеството, треперещо на няколко крачки от него.
— Никога ли не ти е минавало през ума, че аз ще направя всичко възможно, за да отмъстя за сина си? — попита той. — Нима си се мислил за толкова умен и важен, че безнаказано да убиваш хора?
Ашби мълчеше.
— Отговори ми! — изкрещя Торвалдсен.
Ашби беше на края на силите си.
Старецът насреща му беше побъркан. Обсебен от омраза. Единственият начин да избегне опасността беше да се изправи срещу нея. Особено след като забеляза Питър Лайън, който беше заел позиция зад една от колоните и хладно наблюдаваше развоя на събитията. По всичко личеше, че и Торвалдсен си даваше сметка за присъствието му.