Парижка вендета [bg]

Псалм 62, стих 10 гласеше: А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня. Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.

Малоун вече беше получил разрешение от френските власти да направи необходимото за разбулване на загадката, включително и да унищожи някои паметници в църквата, ако се наложи. Голяма част от тях бяха реставрации от XIX и XX век и не представляваха особена ценност. Преценявайки какво го чака, той беше помолил да му доставят съответните инструменти и оборудване, които го чакаха на малка купчина до западната стена.

Сега той прекоси нефа и вдигна един голям чук.

Запознавайки го с детайлите, професор Мурад бе изразил мнение, че онова, което търсеха, почти сигурно лежи някъде под основите на храма. След като изчете всички стихове, Малоун бе напълно съгласен с него.

Върна се към маслиновото дръвче, гравирано в пода. Последното послание на Наполеон към сина му се съдържаше в Псалм 16, стих 2: От твоето лице да излезе съд за мене; твоите очи да погледнат правотата.

Малоун вдигна чука и го стовари върху плочата. Мраморът не се счупи, но подозренията му се потвърдиха. Ударът прозвуча кухо, сякаш отдолу нямаше твърд камък. Нови три удара, и плочата се напука. След още два се пръсна на късове и в пода на храма зейна черен правоъгълник. В лицето го лъхна студено течение.

Мурад му беше разказал за внезапното решение на Наполеон през 1806 г. да прекрати оскверняването на „Сен Дьони“ и повторно да я обяви за императорска гробница. Той заповядал да възстановят същото абатство, създал монашески орден, който трябвало да следи за реставрацията на базиликата, възложена на група архитекти. Едва ли му е било трудно да поръча някои изменения в нея, включително тази дупка. Запазването й в тайна толкова дълго време си оставаше загадка, но това вероятно се дължеше на хаоса в следнаполеонова Франция, настъпил след заточението на императора на остров Света Елена. Малоун остави чука и отиде до стената, за да вземе въже и електрическо фенерче. Насочи лъча в дупката и веднага забеляза, че тя представлява нещо като шахта шейсет сантиметра на метър, която се спускаше отвесно седем-осем метра надолу. На каменното й дъно се виждаха останките от дървена стълба. Беше се запознал с чертежите на храма, които потвърждаваха наличието на огромна крипта под него. Част от нея беше отворена за публиката, но никой не знаеше какво лежи тук, близо до западната стена. По всяка вероятност Наполеон бе обърнал внимание на този пропуск и бе решил да се възползва от него.

Поне Мурад мислеше така.

Малоун завърза въжето около основата на близката колона и опита здравината му, а после хвърли другия му край в дупката. След кратък размисъл прибави към него и чука, който може би щеше да му потрябва. Закачи фенерчето на колана си, хвана въжето с две ръце и започна да се спуска.

Стигна до дъното на шахтата и насочи лъча на фенерчето към хоризонталния тунел, чезнещ в мрака. Добре знаеше, че Париж е прорязан от километри подземни проходи, изкопани от миньорите и каменоделците, които се нуждаели от огромно количество варовик за строителството на града.