Ключът [bg]

— Имаме разрешение за кацане. Противникът е надвит, но ни предупреждават да бъдем внимателни.

— Ако внимавахме, нямаше да сме тук.

Пилотът се засмя.

— Кацам пред портите. Ще ви поеме ескорт.

Машината направи кръг като куче, преди да си легне, и се спусна пред стените на замъка. Веднага щом плъзгачите му докоснаха земята, четирима войници се втурнаха от портата, посрещнаха ги и помъкнаха компютърното оборудване. Извън обсега на горещите двигатели и перките снегът заваля по-силно, за да се превърне в дъжд в сянката на горящия замък. Все едно тичаха през сезоните — от лятна жега в сняг, после в пролетен дъжд.

В двора миришеше на горящо дърво и нафта.

— Последвайте ни — каза водещият войник.

Поведе ги бързо през разбити врати, през димяща зала и надолу в някакво мазе. По пътя Монк забеляза няколко тела, проснати в съседните стаи. Помъчи се да скрие гледката от Мара, но още преди да стигнат целта си, тя вече беше пребледняла и бе опряла юмрук под гърлото си. И щом се озоваха в нещо като компютърна лаборатория, се втурна напред, сякаш привлечена от комфорта на познатото.

Изведнъж рязко спря и ахна.

Монк се канеше да поздрави Ковалски, когато видя какво свети в съседното помещение.

— Е, вече определено знаем защо няма ток.

Отиде да стисна ръката на Ковалски.

Великанът обаче отстъпи назад и вдигна ръце.

— Не стреляй.

Монк си представи Джейсън.

„Много смешно“.

Откъм коридора се чу забързан тропот на кубинки и Грей нахлу в лабораторията.

— Чух, че си пристигнал! — Най-добрият му приятел пристъпи и го сграбчи в мечешка прегръдка. — Радвам се да те видя.

Монк го потупа по гърба и го пусна, като се огледа кой друг е тук.

— Добре, довели сте монахиня и свещеник. Толкова сериозно ли е положението?

— Още по-сериозно. Току-що разговарях с Пейнтър. Токът е спрял навсякъде.

— В цяла Испания ли?

— В целия свят.

Монк се намръщи и се обърна към сияещите сфери в съседното помещение.

— Нека позная. Двойникът на Ева си има нови приятелки.

— Така изглежда. — Грей пое дълбоко дъх. — Надяваме се, че Мара ще може да ни помогне да разберем срещу какво сме изправени.

Грей набързо им разказа за случилото се тук — престрелката, откриването на устройствата, бягството на лидерите на Crucibulum в укрепения бункер.

Информацията беше твърде много, за да се смели.

Мара като че ли остана глуха за това. Просто се взираше в съседната стая. Устните й се движеха, сякаш се молеше, но Монк подозираше, че брои копията на устройството й.

Накрая тя заговори, като продължаваше да гледа другата стая:

— Ясно е как са се добрали до схемите на оригиналния ми дизайн. — Обърна се и очите й блеснаха гневно. — Къде е Елиза Гуера?

— Заключила се е с останалите в някаква преобразувана пещера под имението — отвърна Грей и посочи масата с кабели под монитора, на който беше замръзнала тъмната версия на програмата на Мара. — Преди да се евакуира е взела едно от устройствата. Онова, което са използвали в Париж.