Ключът [bg]

— В най-святата от Светите служби — промълви свещеникът.

— Може да имат задна вратичка за измъкване от комплекса, или пък са се сврели там долу. — Грей кимна към залата, след като си спомни стрелбата преди малко. — Колкото по-бързо ги намерим, толкова по-добре. Не искаме да се окопаят.

Бейли впери поглед в замръзналия ангел на смъртта на екрана.

— Или да имат време да използват онова, което са взели оттук.

— Хората ми вече прочистват лабиринта долу — каза Забала. — Можем да изчакаме, докато…

Разнесе се силен взрив, който разтърси залата. От каменната зидария над тях се посипа прах.

— Останете тук — нареди Забала и тръгна с двама от войниците си.

Грей зачака нетърпеливо, но използва времето да огледа всичко. Забеляза, че един от откъснатите от Xénese кабели отива към конкретен сървър.

„Правили са нещо с проклетото устройство“.

Преди да има възможност да помисли, единият от войниците се върна. Беше намръщен.

— Последвайте ме. Но монахинята е по-добре да остане тук. Не е за нейните очи.

Грей кимна, но вдигна ръка да спре Ковалски.

— Ти оставаш със сестра Беатрис. Погрижи се никой да не докосва нищо. — Понечи да се обърне, но спря и го изгледа свирепо. — И да не стреля по нищо.

Ковалски като че ли искаше да каже нещо, но погледна монахинята и отпусна рамене. След като се увери, че великанът е под подходящи грижи и загадката е в сигурни ръце, Грей тръгна заедно с отец Бейли.

Войникът ги поведе през поредица кръстосващи се проходи до един коридор, където двама мъже и Забала бяха клекнали при отвора на страничен тунел. От него в коридора бълваше пушек.

— Внимателно — каза войникът, докато приближаваха.

Грей забеляза в коридора нещо, обвито в гъстия дим. Овъглен труп без крайници.

Един от хората на Забала.

— Заложили са експлозиви. — Агентът на НЦР им махна да клекнат и посочи единия от войниците си, който използваше огледало на пръчка, за да огледа зад ъгъла на следващия проход. — Навсякъде има жици. А може би и чувствителни на натиск капани под някои от плочките. Най-вероятно всичко се контролира електронно. Кучите синове са го активирали, след като са минали оттук.

Зад дупката от взрива Грей забеляза друго тяло по-навътре в тунела. Партньорът на онзи, който беше задействал мината.

В коридора изтрещя автомат; огледалото се пръсна на парчета.

Забала се дръпна назад.

— Снайперисти. Двама. Заели позиция зад укрития от двете страни. Недалеч от края на тунела. Успяхме да различим малки правоъгълни отвори.

Преди да пръснат огледалото Грей беше успял да огледа добре и бе разбрал какво се охранява толкова усилено. Петдесет метра по-нататък тунелът с капаните свършваше с тежка стоманена врата. Това трябваше да е входът към Светата служба, скрита под имението.

— Явно вече са се окопали — каза Бейли.

Грей си спомни по-сериозната си тревога.

Представи си развалената версия на Ева на екрана.

„Нима вече сме закъснели?“