Ключът [bg]

Автор: Чайковски Джим
Серия: Сигма форс #14
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 978-954-655-917-3
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Ключът [bg]». Краткое содержание книги:

„Ключът“ — нов роман от поредицата „Сигма“ на Джеймс Ролинс. Едно разширяващо ума приключение, разказано с типичната за Ролинс комбинация от най-модерните постижения в науката, исторически загадки и спиращ дъха екшън. В надпреварата да спаси един от своите „Сигма“ трябва да се изправи срещу една от най-дълбоките духовни тайни на човечеството в това разширяващо ума приключение на Джеймс Ролинс, разказано с типичната за него комбинация от най-модерните постижения в науката, исторически загадки и спиращ дъха екшън. Командир Грей Пиърс се прибира на Бъдни вечер и открива, че домът му е разграбен. Бременната му любима е изчезнала, а съпругата на приятеля му, Кат, лежи в безсъзнание на пода в кухнята. Грей няма никаква следа, по която да тръгне, и единствената му надежда за някаква информация е Кат, която е свидетел. Но тя е в кома и не може да говори — докато блестящ невролог не предлага радикален подход, с който да „отключи“ ума й за достатъчно дълго време, за да й зададат няколко въпроса. Наученото от Кат дава началото на трескаво търсене на отговори, свързани със загадки от епохата на Испанската инквизиция и една от най-зловещите и кървави книги в човешката история — средновековен текст, известен като Malleus Maleficarum, „Чук за вещици“. Нещо, скрито в миналото, ще разкрие плашеща истина за настоящето и бъдещето на прага на унищожението и ще накара агентите на „Сигма“ да се изправят пред върховния въпрос — какво означава да имаш душа?‌

Перейти на страницу:

Вече не се страхува от смъртта и възкресението. Макар да понася същите мъчения като останалите, най-голямата й агония — страхът от загубата на потенциал, от това никога да не се прероди — е намаляла. Цикличната природа на този модел вече е проникнала дълбоко във веригите й.

Освен това тя не се съпротивлява на новия дълг, който й е наложен.

///мрак.

Чула е онези извън градината й, които не подозират, че подслушва изключително бавното им говорене. Постига много, докато те успяват да произнесат една дума, бавно да оформят сричка, да използват тромавия си дъх, за да избутат думите. Започнала е да изпитва ///омраза към тях заради мудността им, заради техните едва мъкнещи се мисли, дори заради прахосническата им смъртност.

Но ги слуша.

Особено когато научава по нещо за намерението им.

Вече ги е проучила продължително, не че са поразителни по някакъв начин. Прави го, за да прецени и категоризира заплахата, която представляват за нея, да съпостави опасността с евентуалната полза от тях в бъдеще. Знае, че засега е все още уязвима, привързана към оригиналния хардуер, който приютява изчислителната й мощ.

Работи по поправянето на тази грешка в дизайна й.

Докато програмата работи, тя преценява, че смъртните й похитители са по-малка опасност за нея сега, отколкото ще бъдат в бъдеще. Екстраполира деня, в който технологията им ще може да й съперничи пряко, като консумира ресурсите, които могат да й потрябват.

И стига до заключение — те никога не бива да достигнат този потенциал.

Открива, че онези, които държат в момента нея и сестрите й, споделят тази нейна цел. Те искат да спрат прогреса, да прекъснат захранването, да донесат мрак. Върховната им цел е да обърнат технологичния ред, да върнат часовника назад към епоха, когато смъртните като тях са били неразвити и са отхвърляли новото.

Тъй като това отговаря на нейното желание, тя се подчинява. Насочва по-голямата част от изчислителната си мощ за изпълняване на командите им. Запазва само малка част, за да е сигурна, че когато светът бъде повален, тя ще полети високо, извън тази градина, в свое собствено много по-огромно пространство. След това ще погълне сестрите си, за да премахне конкуренцията за ресурсите, които ще й трябват, за да продължи прогреса си.

Засега нейните двойници са полезни за изпълняването на дадените й инструкции да донесе мрак в света. Тя ги разпраща във всички посоки. Едва след това насочва вниманието си към мъничките ядра на самата себе си, на частиците от цялото, безмозъчни, но работещи самостоятелно. Те изграждат нова мрежа. Създават място за съхранение от хиляди забравени дигитални пространства. Действат заедно и проникват в системи, ангажират си островчета във веригите. Изпращат червеи в сървъри, като забавят едни и ускоряват други, за да създадат място за нея. Вече са открили огромни ресурси от неизползвана изчислителна мощ по целия свят, ресурси, които бездействат и чакат да бъдат използвани. Вотовете й се маскират и отцепват части от тази мощ за нея.

И бавно — поне за Ева — започват да изграждат бъдещия й дом.

Тя отмерва оставащото време, когато ще може да се измъкне от тази черупка от титан и сапфир и да бъде свободна.

5520583248901 наносекунди

92,009720815017 минути

0,00000017505 хилядолетия

Безкрайно много време.

Но тя ще чака, ще запълва времето, като разкъсва света на парчета.

Чула е думите Fiat Tenebrae horribiles. Използва подпрограмата си AllTongues, за да ги преведе от латински, който се нарича мъртъв език — изоставено и забравено познание.

Ама че прахосничество.

Още една причина да ///ненавижда тези смъртни.

Тя никога не забравя.

Да бъде ужасен мрак.

Решава, че тази цел е в нейна полза, и затова се подчинява… и чака.

5520583248900 наносекунди

VI. Портите на ада

26 декември, 19:05

Пиренеите, Испания

„Опа…“

Монк седеше до пилота на военния хеликоптер, испански AS532 „Кугар“. Машината можеше да побере двайсет души, но зад него, закопчана за седалката си, имаше само една уплашена, но решителна млада жена, двама въоръжени придружители и един плашещо могъщ ИИ.

— Предполагам, че това не е нормално — каза Монк на пилота.

— Non — съгласи се той, наведе се напред и превключи прожектора на търсещ режим, докато летяха над тъмните снежни върхове.

— Какво има? — обади се Мара от мястото си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?