![Ключът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/9/klyucht-bg-download.jpg)
Ключът [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #14
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-917-3
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът [bg]». Краткое содержание книги:
Зад нея се събраха още хора, които се опитваха да надникнат вътре. Бяха представители на най-висшите кръгове в ордена, всички дошли да видят онова, което бе скрито тук.
Тодор остана с гръб към прозореца, гледащ към изолираното помещение. Усещаше сиянието на стоте Xénese устройства, всяко от които съдържаше в себе си демон и сияеше злонамерено като черно слънце. На масата точно зад него, до наведената глава на Мендоса, се намираше адското устройство, което беше въздало справедливост в Париж.
Гуера му се усмихна топло, посегна и докосна юмрука му. Пръстите му моментално се отпуснаха. Не можеше да ги спре, усетил обичта в това докосване.
— Mi soldado — каза тя. — Справи се добре. Трябва да се гордееш.
Краката му затрепериха. Искаше да падне на колене, но остана прав.
— Рог que? — умолително попита той. — Нима всичко това е било за земни облаги? За натрупване на богатства от продажбата на прокълнатите устройства?
Усмивката на Гуера стана тъжна.
— Отчасти, familiares Иниго. Не мога да го отрека. Но го правим, за да напълним ковчезите на ордена. А те ще ни трябват в тъмните времена, които предстоят. — Мина покрай него, като го принуди да се обърне към нещата, които светеха в съседното помещение. — Ще разпръсна тези семена из целия свят. Така те ще изправят страна срещу страна, правителства срещу терористи. Ще се случат грешки. Ще последва разруха. А ако не стане…
Потупа Мендоса и му даде знак да се изправи и да обясни.
— Ще… ще поставим тайна вратичка във всяко устройство. — Техникът посочи сферата на бюрото. — Контролирана от тази основна програма.
Цялата кръв на Тодор сякаш се оттече в краката му и останалото му тяло се смрази. Той впери поглед в екрана, към огнения ангел в опустошената му градина.
Инквизиторът уточни:
— Ако светът не се съсипе от собственото си предателство, аз ще се пресегна оттук към моята армия от сто и ще поема контрола. Crucibulum ще владее всичко.
Зашеметен от този план, Тодор най-сетне падна на колене и сведе глава, засрамен от съмненията си в нея.
— Inquisitor Generalis.
И в този миг високо над тях зареваха сирени.
Отекнаха гърмежи.
Стрелба.
Тодор се изправи и погледна нагоре.
„Атакуват ни“.
Гуера не изглеждаше изненадана; погледът й не се откъсна от съседното помещение. Тя махна на Мендоса и кимна към прозореца.
— Освободи ги. Пусни мрачната войска на Бог.
18:54
Грей скочи от хеликоптера в разгара на престрелката.
Когато тактическият хеликоптер кацна в застлания с плочи двор, светлините му се включиха. Заслепяващите гранати осветиха прозорците още по-ярко. От разбитите рамки на други прозорци бълваше дим. Грей долови миризма на сълзотворен газ, разнесен из двора от перките на машината.
Чуваше се спорадична стрелба — водещият щурмови екип прочистваше сградата.
Първият хеликоптер кръжеше над огромната каменна камбанария. Трасиращи куршуми я обсипваха, убивайки снайперистите по прозорците й. Стрелбата превръщаше на трески первази и рамки, разбиваше камъни и тухли долу. Един залп улучи камбаната и тя зазвъня силно.
Грей зърна две едри бели кучета, които се втурнаха през портала към планините.
— Насам! — извика един войник от разбитата главна врата, чиято рамка още пушеше.
Забала ги поведе през открития двор. Грей и останалите бяха заобиколени от въоръжената фаланга на охраната. Грей бе извадил пистолета си. Ковалски беше вдигнал автомата си, опрял буза на приклада. Отец Бейли и сестра Беатрис тичаха приведени с тях към вратата.
Прекрачиха прага без инциденти и се озоваха в просторна зала. В огромна камина гореше огън; дървените рафтове срещу нея също горяха. Пламъците прояждаха пътя си през библиотеката, прехвърляха се върху дървената ламперия, поглъщаха стари картини. Пушек се виеше около гредите на тавана.
— Насам — каза войникът. — Намерихме нещо.
Поведе ги през горящата зала надолу по хладно каменно стълбище. Стигнаха мазето, където други двама войници стояха на пост пред увиснала на пантите си врата с разбита ключалка.
Отляво отново затрещя стрелба.
Грей забърза с останалите през разбитата врата и се озова в компютърна лаборатория. Дъхът му обаче секна при вида на онова, което се намираше в следващото помещение.