Ключът [bg]

— Ако Ева ни е изоставила, може би трябва да…

Ослепителен проблясък и оглушителен гръм прекъсна Монк. Той се хвана за главата и падна на колене. Опита се да задържи черепа си цял, представи си как през шевовете, свързващи костите му, излиза светлина. Усети миризма на препечена филия с масло. Вкуса на сладък корен. Изпита чувството, че пада в дълбок кладенец, пълен със светлина, която ставаше все по-ярка.

После всичко приключи.

Озова се отново в себе си. С майката на всички мигрени, пулсираща зад очите му. Погледна останалите, като очакваше и те да са били засегнати по същия начин.

Вместо това те само се взираха озадачено в него.

— Монк? Добре ли си? — попита Грей.

Монк се огледа, търсейки източника на експлозията. Откри го на монитора. Ева се беше върнала. Беше се превърнала в създание от чиста светлина, но в същото време беше и жената, която беше била преди. Монк разтърка очи. Умът му имаше проблем да се фокусира върху образа, сякаш мозъкът му не можеше да смели данните, получавани от ретините. Спомни си как веднъж се беше опитвал да види кораб в една от онези картини тип „магическо око“. Корабът трудно се задържаше на фокус.

Това сега беше сто пъти по-зле.

Ева беше едновременно светлина и материя.

Монк не беше единственият засегнат.

Мара ахна.

Ковалски изруга, без да обръща внимание на монахинята в стаята.

Бейли се наведе напред.

Грей само я изгледа и помогна на Монк да се изправи.

— Какво стана?

Кажи им.

Думите прогърмяха. Монк отново се хвана за главата.

— Тя… тя е в главата ми.

— Кой?

— Ева — отвърна Монк.

Кимна, от което главоболието пламна още по-силно.

Покажи им.

Той кимна към екрана.

— Гледайте.

На монитора Ева вдигна ръка и пръстите й оформиха ОК символ. Монк също вдигна ръка и протезата му повтори знака.

— Не го направих аз — каза той. — Тя може да контролира изкуствената ми ръка.

Ковалски се дръпна от него.

— Тя те е обладала. — Той погледна отец Бейли и сестра Беатрис, сякаш се надяваше да извършат някакъв ритуал по прогонване на духове.

Монк му показа среден пръст.

Ковалски се опули.

— Тя ли те накара да го направиш?

— Не, това си беше изцяло от мен.

Мара беше отворила диагностичния прозорец върху градината на Ева.

— Xénese устройството излъчва микровълнов сигнал. Тя явно е уловила сигналите, с които контролираш безжично протезата си, и се е научила да ги имитира. — Мара погледна групата. — Миналия месец четох един доклад от Морнингсайд Труп — организация от двайсетина невролози, клинични лекари и биоинженери. В него се предупреждаваше за точно такава опасност — че ИИ може да овладее интерфейса компютър-мозък. В общи линии, да хакне мозъка.

Грей изгледа Монк с известен ужас.

— Нека сме ясни — каза Монк. — Все още се контролирам. Тя не ме е лишила от волята ми, нито ме е направила кукла на конци. Сигналът й може да контролира само протезата ми.

„Поне се надявам да е така“.

Мара продължи да анализира диагностичната информация на екрана.

— Но нейният сигнал е много по-сложен. Част от него дори не може да бъде анализирана от сензорите в Xénese устройството.

— Освен това тя ми говори — обясни Монк. — Много, ама много силно. Чак болезнено.

Извинявай.

— И като че ли й стана кофти заради това. — Монк разбра какво става само защото тя му съобщи. — Включила се е в микроелектродите в черепа ми и е намерила нови начини да ги използва.