Ключът [bg]

Грей си спомни как огледалото се беше пръснало.

То беше малка мишена, доказваща уменията на стрелците.

Монк сви рамене.

— Отивам. Разполагаме с по-малко от половин час, преди злият двойник на Ева да се задейства. Стане ли това, губим. Всички. Завинаги.

Грей погледна останалите, които бяха последвали Монк, включително Ева.

Мара беше клекнала в коридора над отворената кутия. Xénese устройството в нея сияеше меко в тъмния коридор. Работеше на вътрешното си резервно захранване. Монк й беше казал да донесе устройството тук. Трябваше да се намира близо до тунела, така че Ева да може да поддържа връзка с Монк.

„Но с каква цел?“

Монк въздъхна. Ясно беше, че Грей няма да го пусне.

— Виж какво. Ще хвърляме жребий. Но ако позная, отивам.

Грей си спомни номера на Монк в бара, с който си бяха спечелили черпене с бири.

— Не става. Виждал съм какво можеш да правиш.

— Тогава няма да хвърлям аз.

Монк бръкна в джоба си и му подаде монета от двайсет и пет цента. Спря за момент, после извади още четири монети. Даде по една на Ковалски, Бейли, Беатрис и дори на Мара.

— Защо носиш толкова дребни? — поинтересува се Ковалски.

— Май просто съм късметлия. — Монк огледа помещението. — Искам всички да хвърлите монетите си едновременно.

Грей и останалите го изгледаха със съмнение.

— Просто го направете, по дяволите. — Монк започна да отброява. — Три, две, едно, хвърляйте.

Монетите полетяха.

Монк се обърна и посочи всяка една, преди да е успяла да падне на земята.

— Ези, тура, тура, ези… — Обърна се към Грей. — Тура.

Грей хвана четвъртака и го погледна. Орелът също го гледаше.

Тура.

Грей се обърна към останалите, които кимнаха без изключение.

— Как го направи? — попита Ковалски.

— Не бях аз — отвърна Монк. — Аз съм само очите.

— Ева… — каза Мара.

Грей поклати глава.

— Но как?

Монк сви рамене.

— Ако някой може да анализира движението на въздуха, тежестта на монетата, скоростта на полета й и на въртене, както и хиляда други фактори, би могъл да изчисли резултата. В общи линии усъвършенствана версия на онова, което направих в бара на Бъдни вечер.

— Не може това да е всичко — каза Грей. — Ти позна преди монетите да паднат. Дори Ева не би могла да знае кой може да изпусне монетата си, докато се мъчи да я улови.

— Прав си. Не съм сигурен, че мога да обясня дори частица от онова, което се опитва да ми обясни Ева. Става въпрос за вероятности и квантова механика, за неопределености и за изчисляване на милиони или трилиони променливи за получаване на правилния резултат. За предусещане какво може да се случи и за съответни действия.

— AlphaGoZero — каза Мара.