Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Коя си ти? — попита той. — И как успя да се промъкнеш покрай стражата?
— Сигурно познавате баща ми, Ран Борун — отвърнах. — Той е един старец със занемарен вид и бели мустаци. Обикновено обича да нарежда на хората какво да правят. Познава семейството ти от близо пет века.
— Да не говориш за Белгарат?
— Точно той.
— Ще рече, че ти си Поулгара, херцогинята на Ерат.
— Правилно. Реших, че ще е най-добре да поговорим насаме. Ще ми помогнеш ли? Клоните на дървото не са най-подходящото място, когато се обсъждат държавни дела.
Той ми помогна да сляза, но очите му още гледаха несвястно. Огледах болнавия храст.
— Закопай умряла риба в корените му, Ран Борун — посъветвах го. — Посадил си го твърде близо до тази сенчеста стряха. Капчукът е отнесъл всички хранителни вещества от почвата под нея. Най-добре ще е да го изкопаеш и пренесеш на друго място като заспи през зимата. А сега ще ти разкажа нещо, което би трябвало да знаеш. Вордувианите, Хонетите и Хорбитите се месят в арендските дела и ние искаме ти да сложиш край на това.
Погледът му стана гневен.
— Какво са замислили тоя път? — попита той.
— Докопали са се до херцог Салерон в Мимбре и му пълнят главата с небивалици за кралска власт. Горкото момче е толкова омагьосано от ласкателствата им, та едва не се самопровъзгласи за крал на Арендия. Подобно деяние тутакси отново би предизвикало гражданска война. Загубих много време да установя мир по тези земи и искам всичко тук да остане спокойно.
— Тия идиоти! — избухна той.
— Напълно споделям чувствата ти — северните ти васали са много алчни, а са замесени и в търговията с оръжие. Мирът в Арендия ги удря по джоба, ето защо се опитват пак да предизвикат война. Смятам да предприема решителни стъпки, затова счетох за нужно да те предупредя.
— Ще нападнеш Северна Толнедра ли? — попита ентусиазирано той.
— Не, Ран Борун — отговорих. — Няма да преминавам границите ти, но вместо това ще затворя моите. Херцозите на Арендия ще направят, каквото им кажа, затова всички граници към Толнедра ще са непристъпни известно време.
Лицето му пребеля като на мъртвец при тези думи.
— Само за година-две, Ваше Величество — уверих го аз. — Докато не уврат главите на Вордувианите, Хонетите и Хорбитите. Те няма да банкрутират, но ще са на крачка от фалита. Действията ми няма да повлияят върху благосъстоянието на Боруните, Анадилите и Ранитите, защото вие сте на юг. Но те със сигурност ще се отразят на Северна Толнедра. Не ще им позволя да си играят с мирните споразумения в Арендия, а това е най-сигурният начин да привлека тяхното внимание. Искам да си блъскат главите в затворените граници известно време и да се опитат да живеят без приходите, които смучат от Арендия. Мисля, че не след дълго ще се вразумят, нали?
Той ми отвърна със злобна усмивка.
— Задължен съм ти, Поулгара — каза.
— Не те разбирам.
— Моето семейство има интереси към търговията с Арендия. Ако разпродаваме акции сега, бихме получили добра печалба. Щом ти затвориш границите на Арендия за всички толнедранци, вложенията в търговията ще изгубят стойността си. Това ще ни помогне да натрупаме купища пари, а северните фамилии, които не са сред най-добрите ми приятели, ще се провалят с гръм.
— Колко жалко — промърморих аз.
— Нали? А при условие, че аз командвам легионите, смятам, че армията ни ще се окаже твърде заета с други важни дела, за да се завтече на север и да атакува границите с Арендия.
— Ах, каква трагедия! — Двамата с Ран Борун се разбирахме отлично.
— Ще те помоля за една услуга, Поулгара, в замяна на това, че ще държа легионите далеч от северните ни граници.
— Искай, приятелю.
— Ще ме уведомиш ли, когато отново решиш да отвориш границата? Може би седмица по-рано ще е напълно достатъчна. Ще имам време да изкупя повечето от акциите поне на Вордувианите, Хонетитите и Хорбитите. При това на съвсем ниска цена. А когато се възстанови нормалната търговия с Арендия, аз ще направя милиони.
— Винаги съм щастлива да помогна за успеха на приятел — казах.
— Обичам те, Поулгара! — ликуващо извика той.
— Ран Борун! — възкликнах с престорено възмущение. — Та ние току-що се запознахме!
— Винаги ще бъдеш добре дошла в палата ми, Поулгара.
Промених формата си пред очите му. С Ран Борун се разбирахме отлично, но въпреки това държах да запомни коя всъщност съм аз. Покръжих около него, докосвайки с перата си изуменото му лице, а после отлетях.
Има много начини да предотвратиш една война, но аз особено се гордея с това свое постижение. Тогава не само разорих хората, които се бяха провинили пред мен, но и спечелих приятел.