Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— За бога, не, Королин — отвърнах. — Ще наема бившите си крепостни да ги работят.
Очите му изхвръкнаха и той зяпна от изумление.
— Мигар наистина се каниш да даваш пари на крепостните? — възкликна.
— Освен ако те не искат нещо друго — отговорих. — Един охранен вол, например, или пък нов чифт дрехи. — Намръщих се леко. — Единственият проблем с парите е, че крепостните могат да броят само до десет. Или пък до девет, ако са си изгубили някой пръст. Така денят за плащане се превръща в кошмар. Сигурно ще трябва да помисля и за училища в именията си, за да дам на моите бивши крепостни основни познания по аритметика и да ги науча прилично да четат.
— Чудовищно! — не издържа Нерасин. — Не е възможно да учиш крепостните на четмо!
— Че защо? Едни образовани работници сигурно ще са по-полезни от неграмотните, не мислиш ли?
— Лейди Поулгара, по тези земи е имало много луди глави, които са оставили след себе си какви ли не подстрекателски писания. Ако крепостните могат да четат, те сигурно ще попаднат на тези документи и ще започнат революция!
— Революциите са много здравословни, Нерасин. Те прочистват атмосферата. Ти днес едва ли би седял на това място, ако навремето граф Мангаран, баронеса Асрана и аз не бяхме свалили от трона във Во Астур твоя чичо. Но щастливите работници не се бунтуват. Виж, ако започнеш да ги унижаваш, могат да те погнат с вилите. Това със сигурност обаче няма да се случи в моите владения.
— По-скоро бих си отрязал езика, отколкото да те съветвам как да постъпваш, лельо Поул — намеси се Алеран, — но не мислиш ли, че малко избързваш?
— Просто си чистя къщата, Алеран — отвърнах, — а тя е много разхвърляна и мръсна. Нямам намерение да оставям паяжини по ъглите само заради добрите стари времена.
По безизразните им погледи разбрах, че това, което казвам, влиза през едното ухо и излиза през другото.
— О, богове — въздъхнах. — Добре тогава, ще се опитам да ви обясня. Миналото лято и тримата като че ли бяхте склонни да ме признаете за равна с вас. Така ли беше?
— Ами… — започна колебливо Алеран, — мисля че така беше.
— Поправете ме, ако греша нещо, но нали това означава, че херцогство Ерат е изцяло мое?
— Точно така, Твоя Светлост — кимна Королин.
— Не е ли мило момче — обърнах се към останалите двама. — И така, щом имам пълна власт над херцогство Ерат, тогава мога да правя в него каквото пожелая, нали? При това никой от вас поотделно, нито пък тримата заедно имате право да ми се месите във вътрешните дела.
— Въпреки това съществуват правила и обичаи, лельо Поул — възпротиви се Алеран.
— Зная — лоши правила и лоши обичаи. Това е част от боклука, който измитам от ъглите. — Погледнах решително херцога на Астур. — Разкажи им какво се случи, когато отвлече малкия Катандрион, Нерасин! Опиши го до най-дребната подробност. А ако си забравил, винаги мога да ти го припомня. — После продължих, вече заплашвайки и тримата. — Ще бъде много жалко ако вие, господа, не харесвате това, което става в моите владения. Щом действията ми наистина ви тревожат, тогава се чувствайте свободни да ми обявите война. Ще го кажа направо: първият от вас, който престъпи границите ми, ще се почувства много, много зле. Нямам намерение да убивам или осакатявам рицарите и пешаците във войската ви, нито пък да нахлувам във вашите земи, за да опожарявам селата на крепостните. Ще приема нападението ви като лична обида и отмъщението ми ще бъде насочено само към вас. Ако решите да воювате с мен, тогава ще подпаля стомасите ви. Защото не е ваша работа да се бъркате в делата на ръководените от мен земи.
И така, това лято съм страшно заета, затова нека да започнем с точките в дневния ред. Още много работа ни чака.
(Надявам се, че този пасаж премахна и последните съмнения у вас кой всъщност управляваше цяла Арендия по онова време.)
Килан се върна във Во Вакюн в средата на лятото.
— Там всеки момент ще завали като из ведро — започна той. — Разплатих се със строителите и им казах да дойдат пак напролет. Ако започнем да газим из прекрасната ти долина през дъждовния сезон, тя ще заприлича на обор, нали ме разбираш. Размислих и реших, че това хич няма да ти се понрави. Оставих само двамина да пазят мястото.
— Много разумно, Килан — съгласих се.
Знаех точно докъде е стигнал строежът — нали постоянно го бях наблюдавала — но въпреки това оставих моят приятел да обрисува бляскаво, макар и леко преувеличено, какво е свършено досега.