Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Макар да се пуснаха какви ли не слухове за смъртта на Дрефан, че бил умрял в служба на Д’Хара, аз, както и братята ми от Рауг’Мос, вярваме, че именно Господарят Рал го е убил.
Дженсън.
Слухове. Слухове за убийство. Дженсън си каза, че сигурно не можеш просто така да се изправиш пред Господаря Рал и да го обвиниш в убийство. Убивани са обикновените хора. Жертвите на Господаря Рал умират в служба на отечеството.
Сърцето и се сви при мисълта, че Господарят Рал може би е по петите и. Мрачният Рал не бе открил Дрефан. Ричард Рал го намери. Ричард Рал ще намери и нея.
Скръсти треперещите си ръце в скута под масата. Надяваше се лицето и да не издава чувствата и. Този човек очевидно бе верен поданик на Господаря Рал. Не смееше да разкрие пред него истинското си отвращение, истинския си ужас.
Предай се.
Истинския си гняв.
Предай се.
В главата и остана да отеква само и единствено тази дума, заглушила всичките и хаотични мисли, цялото и объркване, безнадеждната и скръб, бушуващия и гняв.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДЖЕНСЪН СЕДЕШЕ САМА НА ПОДА пред огромния огън, който Себастиан бе запалил за нея, и гледаше пламъците, втренченият и поглед поглъщаше оранжевото сияние на горящите въглени, които от време на време се откъсваха от главните. Смътно си спомняше сбогуването с лечителя и майката на болното дете. Не знаеше как точно е преминала разстоянието да празната къщичка в дълбокия сняг.
Нямаше представа откога седи така, взряна в нищото, отдадена на мрачните си мисли. В настоятелния си порив да се докопа до нея Ричард Рал и бе отнел майката, бе я лишил от чувството за семейство и дом. Майка и и липсваше болезнено. Липсваше и толкова много, че си мислеше, че няма да може да понесе страданието. Но какво да се прави. Очите и бяха пресъхнали. От време на време дори болката сякаш затихваше.
Откакто Алтея и спомена за Дрефан, Дженсън кроеше планове как да открие този друг потомък на Мрачния Рал, неин брат по бащина линия, също като нея дупка в света. Надяваше се срещата с него да и вдъхне кураж. Представяше си как двамата откриват някакво общо чувство на родство помежду си, как се вдигат на обща битка, решени да променят живота си. Сега нямаше да може да разбере дали мечтите и са били изпълними.
Дано да е било така. Но тази надежда вече бе мъртва. Ричард Рал бе убил Дрефан. И със сигурност щеше да убие и нея, когато я намери. А това щеше да стане. Знаеше го. Беше убедена. Той ще я намери.
Дженсън.
В главата и бушуваха хаотични мисли. Изпитваше всичко: от надежда до отчаяние, от ужас до ярост.
Ту ваш мишт. Грушдева ду калт мишт.
И гласът беше тук, надвикващ бълбукащите мисли, водопада от чувства, хаоса. Нашепваше в ушите и странните мамещи думи.
Дженсън. Предай се.
Опита всичко друго. Не и оставаше нищо. Господарят Рал и бе отрязал всички пътища за спасение. Нямаше избор. Вече знаеше какво трябва да направи. Стана, с взимането на това решение в душата и настъпи странен покой. Сложи наметалото на раменете си и излезе в тихата ледена нощ. Въздухът беше толкова остър, че едва дишаше от мраз. Снегът скърцаше под краката и.
Трепереща от студ или може би от тежестта, стоварила се внезапно на плещите и, почука тихичко на вратата на крайната къщичка. Себастиан отвори, колкото да се убеди, че е тя, след това бързо я пусна вътре. Тя се пъхна в стаята. Обля я мека топлина.
Себастиан беше гол до кръста. По свежия аромат, който се носеше от тялото му, и увесената на врата хавлиена кърпа тя разбра, че е прекъснала банята му. Вероятно беше напълнил корито с топла вода и за нея, но тя не го забеляза.
По лицето му се четеше тревога. Стоеше нащрек, в очакване да чуе причината, довела я в покоите му. Дженсън пристъпи напред. Застана толкова близо, че чак усети топлината на тялото му. Отпуснала ръце, вдигна дръзко очи към неговите.
— Реших да убия Ричард Рал.
Той се вгледа в лицето и, прие със спокойствие категоричните и слова, сякаш през цялото време е бил убеден, че един ден тя ще прозре неизбежната нужда. Мълчеше и чакаше да чуе и останалото.
— Вече знам, че беше прав. Трябва да го унищожа, иначе никога няма да бъда свободна. Никога няма да мога да заживея свой живот. Аз съм тази, която трябва да го направи — само аз.
Не му каза какво я бе подтикнало да вземе такова решение.
Ръката му се вкопчи в нейната. Пронизителният му поглед не помръдна от очите и.
— Няма да е лесно да се приближиш до човек като него, за да изпълниш решението си. Казах ти, че за императора работят чародейки, които отдавна се борят срещу Господаря Рал. Нека най-напред те отведа при тях.