Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Той спря и бавно ми свали бикините. Докато минаваше с ръце по краката ми, тялото ми се разтрепери. Не защото исках да избегна ударите, а защото исках още, исках да свърша, исках всичко, което можеше да ми даде. Допирът му до чувствителната ми кожа беше най-чиста проба удоволствие. После започна пак. Няколко меки удара, отляво надясно и после долу. О, долу бе неописуемо!
- Добро момиче си ти, Анастейжа... Думите му излизаха със свистене.
Плесна ме още два пъти, дръпна шнура на двете топки и рязко ги извади от мен. Усещането беше сензационно, хвърли ме на ръба, бях толкова готова! Той бързо ме обърна чух как разкъсва ядно опаковката на презерватива и легна до мен. Хвана ръцете ми, стисна ги здраво над главата ми и влезе в мен. Запълваше ме леко, бавно, там където допреди секунди бях стискала топчетата. Виках, стенех, виех.
- О, бебчо зашепна той и започна да се движи напред-назад в бавно, много бавно темпо. Попиваше соковете ми, изпълваше ме.
Никога преди не бе било така нежно и сластно. Нямах нужда от много. След секунди бях отвъд ръба, експлодирах в милионите спирали на мощен, жесток, опустошителен оргазъм. И когато стиснах мускулите на влагалището си около него, той ме последва. Влезе леко в мен, застина и с отчаяно удивление изкрещя името ми.
-Ана!
Падна мълчаливо и задъхано върху мен, ръцете му все още вплетени в моите над главата ми. И когато най-накрая се надигна, ме изгледа дълго, целуна ме сладко и прошепна:
- Това беше много, много хубаво.
Очевидно не намери за подходящо да лигави Анастейжа с повече сладки целувки. Стана, зави ме и отиде в банята. Когато се върна, носеше шишенце с бял лосион. Седна на ръба на леглото и заповяда:
- Обърни се.
С крайно нежелание се обърнах по корем.
Честно, гадеше ми се от цялата тая патардия с мазането. Спеше ми се.
- Задникът ти има прекрасен цвят каза той одобрително и нежно започна да масажира и да втрива хладния лосион в зачервената ми кожа.
- Изплюй камъчето, Грей казах и се прозях.
- Госпожице Стийл, определено имате дарба да разваляте повечето хубави моменти.
- Имахме сделка.
- Как се чувстваш?
- Изиграна и измамена.
Той въздъхна, мушна се до мен и ме гушна. Легнахме като две залепени лъжички, но той много внимаваше да не докосва парещата кожа на дупето ми. После нежно целуна косата зад ухото ми.
- Жената, която ме е родила, беше проститутка и наркоманка. Чукаше се, за да си набавя крек.
Мили Боже!
- Беше?
- Мъртва е.
- Кога се е случило това?
Той въздъхна.
- Починала е, когато съм бил на четири. Не я помня много добре. Карик ми даде информация за нея. Но помня някои неща. Сега наистина те моля да заспиваш.
- Лека нощ, Крисчън.
- Лека нощ, Ана.
И сънят дойде. Тежък, объркан, изтощителен с образа на едно четиригодишно дете със сиви очи, оставено само в някаква тъмна, страшна, мизерна дупка.
21.
Светлината беше навсякъде по мен. Ярка, топла, пронизителна. Опитах се да задържа съня за още няколко безценни минутки. Исках да се скрия, но слънчевото сияние беше прекалено силно и се предадох. Събудих се. Прелестен ден в Сиатъл. Слънцето нахлуваше през огромните прозорци и пълнеше стаята с топлина. Защо не бе пуснал щорите? Огледах се. Бях в леглото на Крисчън, само дето Крисчън не беше в него.
Лежах в леглото и гледах Сиатъл под мен. Животът горе, в небесата, наистина изглеждаше нереален. Фантастичен замък, отделен от реалността долу, далеч от глад, страдание и майки, които продават тялото си за крек. Не смеех дори да си помисля какво е преживяло това дете. Сега разбирах защо е избрал да живее тук, изолиран, обграден от изкуство, така далеч от мястото, където го бе хвърлила съдбата с първия му писък. Но това все още не обясняваше защо не мога да го докосвам.
Колкото и смешно да звучи, аз се чувствах по същия начин тук, в тази кула далеч от реалността. Бях в прекрасен апартамент, правех фантастичен секс с моя фантастичен приятел, а тъжната действителност беше, че на него му трябваше специално споразумение, за да го прави, нищо, че каза, че ще се опита да направи повече за мен. И какво всъщност значеше това? Това исках да разбера, за да знам дали се придвижваме леко един към друг по двете страни на люлката „везна", или продължаваме да подскачаме нагоре-надолу, седнали на двата края.
Изпълзях от леглото, все още схваната, или за да бъда поточна изцедена. Трябваше да е от секса. Подсъзнанието ми стоеше с нацупени джуки. Врътнах му отегчено едни очи, след което благодарих на Бога, че притежателят на една доста нервна и винаги готова за шамар ръка не е наоколо. Реших да го питам за треньора. Това в случай че подпишех, разбира се. Моето друго аз ме гледаше с отчаяни и молещи очи. „Така, няма да ти обръщам повече никакво внимание!" След кратко посещение до тоалетната тръгнах да търся Крисчън.