Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Разбира се, че може да ползвате моята четка за зъби каза сериозно, но очите му се смееха.
- Благодаря, сър. Усмихнах се сладко и тръгнах към леглото.
След няколко минути той беше при мен.
- Знаеш ли, не си представях тази вечер така каза недоволно.
- Представи си ако аз ти кажа, че не бива да ме докосваш.
Той седна на леглото и кръстоса крака.
- Анастейжа, казвал съм ти вече. Бях принуден да вляза в този живот при доста неприятни обстоятелства. Петдесетте нюанса, светлосенки или както искаш го разбирай. Нямаш нужда от тези гнусотии в главата си. Защо ти е да знаеш?
- Защото искам да те опозная по-добре.
- Познаваш ме достатъчно добре.
- Как можеш да кажеш такова нещо? Скочих и коленичих лице в лице с него.
Той извърна поглед, отегчен от разговора.
- Ти ми връткаш тука очи, а последния път, когато аз направих това, бях сложена на коленете ти и напляскана!
- О, повярвай ми, в момента бих го направил пак, и то с още по-голямо удоволствие.
И тогава просветлението ме тресна.
- Ако ми кажеш, можеш да го направиш.
- Я пак?
- Чу ме.
- Пазариш ли се с мен? Гласът му изкънтя от удивление.
Кимнах. Да, това беше начинът.
- Пазаря се.
- Не става така, Анастейжа.
- Добре, кажи ми и ще ти врътна очи.
Той се засмя и за секунда видях безгрижния Крисчън. Не го бях виждала скоро. Само за секунди, защото бързо изтрезня от безгрижието.
- Винаги така нетърпелива и любознателна каза. Оглеждаше ме изпитателно. После стана грациозно от леглото и докато излизаше от стаята, се обърна и нареди: Да не си мръднала!
Ударих си една целувка мислено. Обаче... какво мислеше да прави сега? Дали имаше някой пъклен план за задника ми? Ами ако се върнеше с някой от онези бастуни или с някой друг извратен уред? Какво щях да правя тогава? Но когато се върна, не носеше бастун, а някакво малко нещо, скрито в шепата му. Не виждах какво е, но усетих как любопитството ми се разгаря.
- Кога е първото ти интервю утре? попита нежно той.
- В два.
Бавна, зловеща усмивка се плъзна по лицето му.
- Това е добре.
И започна да се променя пред очите ми. Изражението му ставаше по-твърдо и много, много възбуждащо. Това бе Крисчън Доминантния.
- Стани от леглото и застани до него.
Скочих като войник и за нула време изпълних. Той ме гледаше с очи, горящи с обещание.
- Вярваш ли ми? попита.
Кимнах. Той протегна ръката си и в дланта му видях две сребърни топчета, свързани с някакъв дебел шнур.
- Съвсем нови са натърти той.
Гледах го въпросително.
- Ще ги сложа в теб и след това ще те напляскам за мое и за твое удоволствие, не за наказание каза и спря, за да прецени реакцията в оцъклените ми очи. В мен? Дъхът ми секна и мускулите ми се свиха от желание. Моето друго аз танцуваше на седмото небе. После ще се чукаме и ако все още си будна, ще ти дам малко информация за детството си. Съгласна?
Питаше дали съм съгласна?! Кимнах. Не можех да отговоря поради липсата на глас.
- Добро момиче! Сега отвори уста.
Уста?
- По-широко.
Сложи топките в устата ми много нежно и внимателно.
- Имат нужда от лубрикант. Смучи! заповяда, но тонът му не беше груб.
Топчетата бяха студени, гладки и изненадващо тежки. Устата ми се напълни със слюнка, докато езикът ми обикаляше около тях и ги изучаваше. Очите ни бяха вкопчени. Господи! Дори само това беше в състояние да ме побърка от възбуда. Сгънах се от рязката болка на желанието в слабините ми.
- Не мърдай, Анастейжа предупреди ме той.
Посмуках топчетата още малко.
- Стига! Той ги извади от устата ми и седна на ръба на леглото.
- Ела тук!
Застанах пред него.
- Сега се обърни, наведи се и се хвани за глезените.
Мигнах учудено и лицето му веднага потъмня.
- Без да се колебаеш каза назидателно, но все така меко, и лапна топчетата.
Еба си! Това беше по-възбуждащо и от четката за зъби! Веднага изпълних. Зачудих се дали ще мога да си хвана глезените и с удивление открих, че е лесно. Тениската се вдигна нагоре и задникът ми лъсна. Слава богу, че не бях махнала бикините, но силно се съмнявах, че ще останат дълго на мен.