Венец от трева (Част I: Предсказанието)

„Защото, Луций Корнелий, бих се заклел, ако трябва, че от всички онези, които наричам приятели, на никого друг не бих драснал дори ред. Но ти не си като останалите и за мен е истинско удоволствие да те държа информиран за нещата, които се случват около мен. Нека започна с работата на специалните съдилища — квестионес, плод на най-разчулия се през последните няколко години закон — тъй нареченият лекс Лициния Муция. Още към края на лятото всички се убедиха колко непопулярна е сред съседите ни подобна наказателна мярка и мнозина са онези, които предпочитат да си намерят някое оправдание и да избягат от длъжности на съдия — следовател, вместо да чакат кога ще ги пратят. Най-накрая се намери и достатъчно сериозен повод всички останали из провинцията едновременно да се приберат в Рим. Племената на саласите, брените и ретите започнаха периодично да нападат и опустошават земите на север от река Пад, като в крайна сметка доведоха до порядъчен хаос цялата област между езерото Бенак и Долината на саласите, сиреч Средна и Западна Транспаданска Галия. Без дори да се замисли, Сенатът обяви извънредно положение и преустанови всякакви съдебни процедури по отношение на незаконните римски граждани. Всички съдии се завтекоха към домовете си, отдъхвайки си от натрупаното напрежение. И навярно като форма на отмъщение заради неприятностите, които им причини, гласуваха единодушно срещу разбунтувалите се племена в Италийска Галия да бъде пратен самият Крас Оратор начело на армия. Задачата бе, ако не успее да ги усмири съвсем, то поне да ги изтика от цивилизованите краища на областта. Крас Оратор се справи блестящо, като за целта му бяха нужни не повече от два месеца.