Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Тогава тръгвай! — подкани го нетърпеливо Силон. — Не ми се иска цял свят да те държи отговорен за всички заговори срещу Рим, Марк Ливий.
— Ще си тръгна, но има още нещо — успя дори да се усмихне Друз. — Първо, искам думата ви, че няма да прибягвате до открита война, преди да са се изчерпали всички други възможности за съгласие помежду ни. Аз самият още не съм се отчаял и вярвам в намирането на мирно решение на въпроса. С тази разлика, че отсега нататък мога да разчитам на силни съюзници в самия Сенат. Гай Марий най-после се върна от пътешествието си, а и чичо ми Публий Рутилий Руф ще работи в подкрепа на делото ми. Имате думата ми, че в следващите няколко години ще се кандидатирам за народен трибун, а щом ме изберат, първата ми работа ще бъде да поискам от плебейското събрание да гласува всеобщо римско гражданство за цяла Италия. Засега не мога да си позволя подобен ход. Наложително е най-напред да си спечелим поддръжка сред висшите кръгове в Рим. Особено сред конниците. Нищо чудно да се окаже в крайна сметка, че лекс Лициния Муция ви е донесъл повече полза, отколкото вреда. Когато на бял свят излязат истинските му последствия, сигурен съм, че много римляни ще започнат да гледат с повече съчувствие и симпатия на италийската кауза. Знам, че да се превръщате в герои по толкова болезнен начин и на такава висока цена е тежко и дълбоко съжалявам за случилото се, но можем да сме сигурни, че в бъдеще мнозина италийци ще си спечелят славата на герои, а героите ще привлекат на своя страна много римляни. Това е, което исках да ви кажа.
Силон го изпрати на улицата, където го чакаше конят му, един от най-бързите, които робите на Мутил бяха открили в конюшнята му. За учудване на марса приятелят му се оказа без никакъв придружител.
— Марк Ливий, опасно е да се пътува сам по тия места!
— Още по-опасно е да взема някого със себе си, пък дори и роб. Хората са започнали да говорят, а не мога да си позволя лукса човек като Цепион да ме обвини в заговорничене против Рим само защото са ме видели в Бовианум.
— То и аз, нищо че ми няма името в списъците, не смея повече да се показвам в Рим — съгласи се Силон, докато се мръщеше на слънцето.
— И много правилно ще постъпиш, ако продължиш да стоиш настрана — увери го Друз и добави: — Най-малкото, защото в къщата си имам осведомител.
— О, Юпитере! Надявам се, погрижил си се да го разпънат на кръст!
— За голямо нещастие, Квинт Попедий, ще трябва и за в бъдеще да се съобразявам с този осведомител. Става дума за деветгодишната ми племенница Сервилия, дъщеря на Цепион и негова най-предана креатура. — Макар и да стоеше в сянка, пролича си как Друз целият се изчервява. — Разбра се, че по време на последното ти посещение в Рим, тя е влязла в стаята ти и е видяла каквото не трябва. Ето откъде Цепион е могъл да знае за Гай Папий като за един от инициаторите на фалшивите списъци… Това ти го казвам в случай, че още се чудиш как се е разбрало. Можеш да съобщиш и на приятеля си, та да знае каква преграда е паднала в последните няколко седмици между римляни и италийци. Времената са се променили. Вече не става дума за противоречия между Самниум и Рим. Нашата задача е мирното обединение на всички италийски народи в едно цяло. Иначе нито Рим, нито съседите му могат да се надяват на добро бъдеще.
— Не можеш ли да отпратиш издайницата при баща й? — подхвърли Силон.
— Той не ще и да знае за нея, нищо че е готова и майка си да предаде заради него. Дори ако ме питаш, мисля, че ви е предала именно с надеждата той да я вземе при себе си. Мисля, че засега съм й сложил здрав намордник, но никой не може да е сигурен няма ли пак да се освободи от каишката си и да отиде при Цепион. Затова най-добре не идвай в Рим или поне стой далеч от дома ми. Ако имаш да ми съобщиш нещо спешно, ще ме извикаш на среща извън града.
— Дадено. — Силон вече беше вдигнал ръка да удари коня по задницата, когато се сети за нещо последно. — Много поздрави на Ливия Друза, на Марк Порций и, разбира се, на скъпата ми Сервилия Цепионида.
В мига, в който той удари животното и то се понесе напред, по лицето на Друз се изписа непознато за приятеля му изражение на болка и печал.
— Тя умря съвсем скоро! — извика римлянинът през рамо. — Да знаеш колко ми липсва!
Както беше писано в лекс Лициния Муция, в единайсет града на Италийския полуостров бяха учредени местни съдилища — квестионес. Градовете бяха, както следва: Рим, Сполециум, Коза, Фирмум Пиценум, Езерния, Алба Фуценция, Капуа, Регаум, Луцерия, Пестум и Брундизиум. В закона беше предвидена изрична клауза, според която щом съдилищата свършеха работата си в тези селища, те щяха да се преместят в някой от другите римски или латински градове в съответната област. Единствено Лациум си остана без съд: римският Сенат реши, че марсите заслужават повече внимание, затова пренесоха единайсетия квестион в Алба Фуценция.