Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Точно в момента в Сената се тегли жребият кой сенатор къде да отиде да раздава правосъдие — обясни той, който трудно можеше да прикрие неудобството си, че в тези смутни времена се е озовал в едно от огнищата на антиримските настроения — Бовианум.
— Наистина ли смятат да приложат от край до край клаузите в лекс Лициния Муция? — не искаше да повярва Силон.
— Наистина — потвърди мрачно приятелят му. — Дошъл съм да ти кажа, че разполагате с шест пазарни дни, за да омекотите удара. Щом започне календарното лято, съдилищата ще заработят с пълна сила и навсякъде, където се установи областният квестион, ще бъдат окачени табели, оповестяващи радостите, които може да донесе на всяко едно семейство издаването на нужната информация. Ще се намерят не един и двама алчни люде, които биха продали майка си и баща си за четири хиляди сестерции, а защо не и за осем, дванайсет хиляди? Предполагам, че от цялата работа мнозина ще напълнят гушите. Пълен позор, но така или иначе целият римски народ, патриции и плебеи заедно, прие закона без нито един глас против.
— И къде ще работи най-близкият до нас град? — попита за всеки случай Мутил.
— В Езерния. Всеки от областните квестионес ще бъде настанен в римска или латинска колония.
— Нали! Защото не смеят да отидат другаде.
Настъпи неловко мълчание. Нито Мутил, нито Силон имаха намерение да издадат плановете си за война, а това разтревожи още повече Друз, който бе дошъл именно с мисълта да ги разубеждава в агресивните им настроения. Той добре съзнаваше, че двамата му събеседници крият много неща, но не смееше да ги разпитва: от една страна, беше твърде близък приятел със Силон, за да го предава пред когото и да било, а от друга — си оставаше римлянин, който не би замълчал пред сънародниците си, случеше ли се да подочуе за заговор срещу Рим. Затова гледаше да засяга само теми, които не застрашаваха директно патриотизма му.
— Как предлагаш да постъпим? — попита Мутил Друз.
— Както казах, надявам се да омекотите удара. Убедете всички онези, които са си вписали неправилно имената в списъците с римски граждани, да напуснат възможно най-скоро римските и латинските градове и колонии. Знам, че няма да им се иска да го сторят, но вие ще ги убедите. Ако останат, чака ги бой с камшик, глоба, включване в черните списъци, насилствено изгонване от домовете им — обясни Друз.
— Не могат да направят подобно нещо! — все още се опитваше да се улови за някакъв мираж Силон. — Марк Ливий, тъй наречените лъжливи граждани са твърде много! Със сигурност Рим няма да иска да си създава едновременно толкова врагове. Рим не може да приложи на практика своя закон! Едно е да накажеш с бой някой случаен италиец тук и там, но да размахваш камшика си по гърбините на цели села и градове? Това би било лудост! Италия няма да се остави на подобно унижение! Можеш да имаш думата ми!
Друз сложи ръце на ушите си, сякаш не искаше да слуша, и поклати глава.
— Не, Квинт Попедий, не продължавай нататък! Умолявам те, недей изрича нито дума, която да може да бъде сметната за държавна измяна! Аз все пак си оставам римлянин! Дошъл съм да ви помогна с каквото мога. Не ме въвличай в заговори, които искрено желая никога да не се осъществят! Всички фалшиви граждани ще трябва да напуснат римските и латинските колонии, преди да са били открити. Това, че всички ще разберат защо толкова спешно се изнасят от домовете си, няма значение. Стига да се отдалечат достатъчно, римските съдилища трудно ще ги стигнат. Ще има въоръжени отряди, но те ще са твърде малобройни, за да обикалят страната в търсене на виновни, при това съдиите ще ги държат близо до себе си, за да ги пазят. Това, на което най-много можете да разчитате, е традиционната склонност на Сената да се пазари винаги когато стане дума за разходи. Заради пословичната си стиснатост римският Сенат е единствен ваш приятел в момента. Измъкнете хората си далеч от съдилищата и продължавайте да плащате данъците си в пълен размер. Нека всеки продължи да плаща, както е било досега, нищо че си е присвоил лъжливо римско гражданство.
— Така и ще направим — съгласи се Мутил, който като самнит добре знаеше на какво са способни римляните в желанието си да отмъщават. — Ще върнем всички по родните им места и ще се грижим за тях.
— Добре — сложи край на темата Друз. — Ако не друго, то поне ще ограничим броя на жертвите. — Той се извъртя неспокойно на стола си. — Не мога да стоя повече тук. Трябва да тръгна преди пладне, за да стигна Казинум преди падането на нощта. Присъствието на един Ливий Друз в Казиум няма да се стори никому толкова подозрително, колкото ако го заварят насред Бовианум. В Казинум все пак притежавам земя.