Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Като цяло обаче видните италийци, които се бяха събрали в Грументум седем дни след посещението на Друз у Мутил в Бовианум, бяха успели да убедят сънародниците си, уличени в подправяне на списъците, да напуснат римските и латинските колонии и да се върнат по родните си места. Разбира се, намериха се и такива, които не можеха да повярват какво ги очаква, или може би такива, които предугаждаха, че римските закани не са напразни, но не знаеха как така изведнъж да зарежат домовете и делата си и смятаха да чакат. В крайна сметка, тъкмо те отнесоха на главите си цялата ярост на римските квестионес.
Освен председателя с консуларен статут и двамината му помощници — сенатори всеки съд имаше под свое разпореждане цял екип от писари, дванадесет ликтори (всеки от председателите официално бе получил проконсулски империум) и въоръжена дружина от сто доброволци, набрани из средите на оттеглилите се от войската конници или пък гладиатори, достатъчно умели, за да препускат в галоп с конете.
Съдиите бяха избрани чрез жребий. Нито на Гай Марий, нито на Публий Рутилий Руф имената бяха изтеглени, което можеше и да се очаква; най-вероятно дървените им топчета изобщо не бяха сложени в буркана, който трябваше да се завърти като пумпал и да се чака кои топчета ще изскочат първи през тесния му страничен отвор.
На Квинт Лутаций Катул му се падна Езерния, на Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус — Алба Фуценция; Скавър беше подминат от съдбата, за сметка на това Гней Корнелий Сципион Назика получи Брундизиум, което навярно никак не му беше по сърце. Прасчо Метел Пий и Квинт Сервилий Цепион бяха избрани за младши съдии, също както и зетят на Друз Марк Порций Катон Салониан. Друз също не изтегли нищо. За него това беше голямо облекчение, тъй като иначе трябваше да се оправдава пред Сената как личната му съвест не му позволява да изпълни задълженията си.
— Нарочно са го направили, при това е било голяма грешка — сподели Марий пред Друз малко по-късно. — Ако можеха да разсъждават поне малко, а в крайна сметка нали затова са сенатори, биха направили така, че задължително и ти да бъдеш сред изтеглените. Така щяха да те накарат публично да обявиш чувствата см. Като се има предвид обстановката в момента, това щеше силно да те дискредитира!
— Ами аз много се радвам, че не могат да разсъждават — още веднъж благодари на късмета си Друз.
За свое голямо удоволствие цензорът Марк Антоний Оратор изтегли председателството на съда в Рим. Той си знаеше, че да лови нарушители сред безкрайните списъци на римските жители ще бъде много по-трудно, отколкото да се занимава с масовите фалшификации в провинцията, но тъкмо това го радваше, защото от малък обичаше трудните ребуси. При това платените осведомители, които вече чакаха с нетърпение началото на процесите, щяха да му помогнат да спечели за хазната милиони сестерции — нещо, което би направило щастлив всеки цензор.
Уловът на нарушители се оказа твърде неравномерен. Така например Катул Цезар почти нямаше кого да хване в Езерния; градът се намираше в самото сърце на Самниум и Мутил се е постарал да изкара всички засегнати от закона далеч от пределите му, оставяйки само римските граждани и латините. Нито едните, нито другите можеха да осветлят проконсула си по въпросите, които го вълнуваха, а самите самнити нямаше да издадат съплеменниците си пък ако ще и да им обещаваха планини от злато. Все пак съдиите си правеха удоволствието да въздадат в пълна мяра (според вижданията на самия Катул) заслуженото на малцината останали, особено след като се оказа, че сред стотината телохранители има един, изключително умел в боравенето с камшика. Дните минаваха скучно и еднообразно, защото процедурата се състоеше в това всеки подозрителен жител на града да бъде извикван поименно и да се чака няма ли доброволно да се появи. Оказваше се, че по странно стечение на обстоятелствата огромната част от призованите пред съда вече не се смятаха за жители на Езерния и само малцина — по един на три или четири дни — се обаждаха. Това Катул Цезар посрещаше с вълчия си апетит, без да се плаши ни най-малко от гневното мърморене на тълпата, от освиркванията, които го съпровождаха навсякъде по улиците, и от белите, които незнайни пакостници му готвеха на него, на двамата му помощници, на писарите, ликторите и дори на биячите от охраната. Тук някой ще среже стремето на гладиатора и той ще се стовари на земята, там водата ще се окаже натровена с някаква гадост, по квартирите на съдиите ще се заразхождат всички паяци и други неприятни насекоми в областта, изпод чаршафите и капаците на сандъците ще се изнижат спокойно змии и змийчета, по стените ще се окачат парцалени кукли, облечени в тоги и изпръскани в червено, да не говорим за закланите петли и котараци, в които се спъваха римляните. Стана обичайна практика в храната на съдиите да се сипва отрова, затова Катул се видя принуден още от сутринта да храни насила някои от робите си с ястията за обяд и да слага пазачи около кухнята, да не би някой отровител да се вмъкне незабелязан.