Венец от трева (Част I: Предсказанието)

Нека завършим с малко семейни новини. Бедната Аврелия продължава да живее сам — самичка в сърцето на Субура, но се надяваме Гай Юлий да се върне у дома, ако не идната година, то най-късно на следващата. Тази година претор е брат му Секст, така че вече се задава и неговият ред да си опита късмета на изборите. Разбира се, Гай Марий няма да забрави обещанието си и ако трябва, ще раздава щедри подкупи. Боговете са дарили Аврелия и Гай Юлий с най-забележителното дете в цял Рим. Малкият Цезар, както го наричаме всички, едва е навършил пет години, а вече може да чете и пише. Това може и да не ти се струва кой знае какво чудо, но той чете, без дори да губи време да отделя думите една от друга! Надраскай му някоя глупост на къс хартия и му я дай: ще я разчете открай докрай на глас, без дори да се запъне! Аз и възрастни хора не познавам, които да са способни да го сторят, а той е само на пет години. Вече се чувстваме пълни глупаци в негово присъствие. Момчето и на външен вид е удивително, но никой не може да го нарече разглезено. Мисля, че Аврелия дори се престарава в строгото си отношение към него.

Толкова. За друго не се сещам, Луций Корнелий, Постарай се по-скоро да се върнеш у дома. Някакъв вътрешен глас ми подсказва, че един от преторските столове за догодина е запазен специално за теб.“