Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Трябваха му пари. Всеки ден си го повтаряше. На четиридесет и пет времето започва да тече по-бързо; да се забавеше още малко и завинаги щеше да изгуби шанс за консулски мандат; можеха често да го сравняват с Гай Марий, но Гай Марий си оставаше изключение. Като него втори нямаше, дори Луций Корнелий Сула не можеше да го гони по стъпалата на историята. За него единствен път към властта си оставаха парите, а пък в интерес на истината те и на Марий бяха помогнали. Ако не бяха баснословните богатства, които той си бе спечелил като претор в Далечна Испания, старият Цезар никога нямаше да му предложи дъщеря си за жена, а ако Марий не се бе оженил за Юлия, никой друг не би могъл да го качи на консулския стол. Пари. Сула трябваше да намери пари! Затова идваше време да се върне в Рим, да спечели изборите за претор, а после отново да дойде в Испания и да си пълни кесиите.
А по-късно, през август следващата година, след дълго мълчание Публий Рутилий Руф му прати и второ писмо:
„Бях болен, Луций Корнелий, но вече съм се възстановил напълно. Лекарите ми изброиха хиляди неразгадаеми диагнози, но аз и без тях си знам от какво точно страдах — дълбока скука. Напоследък обаче в Рим започнаха да назряват интересни събития, затова отдавна съм скочил на крака и чакам да видя какво ще се случва.
Най-напред да те зарадвам, че вече се говори за кандидатурата ти за претор. Реакциите сред избирателите са изключително в твоя полза, така че бъди уверен в успеха. Скавър още не се е отметнал от поддръжката на каузата ти, което е и начин да намекне пред приятелите си, че далеч не те смята за виновен в онази почти забравена история с младата му жена. Самомнителен дъртак! Така и няма да си признае публично, че именно той те накара да поемеш по пътя на изгнанието, както ти всъщност стори. И все пак принудителният ти престой в Испания донесе своите плодове! Ако навремето Гай Марий бе получил от Прасчо дължимото за услугите си в Африка, то пътят му към властта щеше да е далеч по-лесен. Но Тит Дидий е почтен човек и знае как да благодари на приятелите си.
Сега да минем на чуждестранния бюлетин. Най-после Никомед, царят на Витиния, умря. Ако не бъркам в сметката, ще да е бил на деветдесет и три. Първородният му син, роден от отдавна отишлата си витинска царица, вече е на шейсет и пет, но успя да запази престола за себе си. Оказва се обаче, че и брат му Сократ (той самият царува под името Никомед III в духа на фамилията), петдесет и седем годишен, се домогва до властта и вече е пратил молба до римския Сенат и народ Никомед III да бъде свален и той да заеме мястото му. Сенатът се отнася по въпроса с присъщата си мудност — явно, че колегите ни не се интересуват особено от външната ни политика. Изглежда, станали са нови бъркотии в Кападокия, където народът свалил царя си от престола и на негово място сложил някой си Ариарат IX. Той обаче починал скоро след това при съмнителни обстоятелства или поне такава е официалната версия; младият цар и регентът му Гордий са отново на власт, не без съдействието на понтийския цар Митридат и вярната му армия.
Когато Гай Марий се върна от пътешествието си из онези краища на света, той изнесе специална реч пред Сената, в която ни предупреждаваше колко опасен е младият цар на Понт Митридат. За жалост обаче малцината сенатори, благоволили да посетят точно това заседание, прекараха повечето време в приятна дрямка. Най-накрая Скавър Принцепс Сенатус лично стана, за да заяви, че според него Гай Марий бил преувеличавал. Дочувам, че младият цар щедро обсипвал Скавър с писма, в които, освен че не си пестял ласкателствата, но и изпъквал с рядко изящен гръцки; цитирал всички класици, като се почне с Омир и Хезиод, мине се през Есхил, Софокъл и Пиндар и се свърши с Менандър и Пиндар. От всичко това Скавър си направил елементарното заключение, че Митридат няма нищо общо с образа, който ние, римляните сме свикнали да придаваме на източните деспоти. За нашия Принцепс Сенатус човек, който чете класиците, не може да навре копието си в съкровените задни части на баба си. Затова пък Гай Марий твърди, че същият този Митридат, наречен от народа си Евпатор, е оставил майка си да умре от глад, убил е брат си, царувал под регентството на същата тази майка, убил е неколцина от чичовците и братовчедите си, а най-накрая е отровил и сестра си, за която е бил женен! Прекрасен човек, както виждаш, явно е чел много класика!