Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
бе изряден, сандалите му — никога износени или протъркани. Беше гладко обръснат, тъй
като чувстваше, че брадата му придава вид на развратник. Подстригваше гъстата си коса
късо. Да, тялото му бе прекалено напрегнато, за да е красиво, знаеше го, но пък и не беше
отблъскващ.
Можеше да разпознае себе си в статуите, които простосмъртните изработваха в негова
чест, макар да бяха доста малко, а и бе боготворен, независимо че преклонението се
изразяваше в молене за милост и удряне на главите им в земята. И беше богат. Всички
скъпоценни камъни и метали под земята му принадлежаха. Не разбираше защо жените не
само му отказваха, но и го избягваха.
Разбира се, ако Деметра нето бе отритнала, Персефона можеше да е негова дъщеря, а не
на Зевс, следователно не можеше да му стане съпруга. Е, май така бе по-добре. Само не
знаеше дали и Персефона бе на същото мнение.
Тя трябваше да обвинява Зевс за положението си, а не Хадес. Зевс бе нейн баща и той я
бе дал за съпруга. Хадес само взе онова, от което се нуждаеше.
Започна се с нар. Персефона не желаеше да общува с него доброволно, затова
законовите действия бяха единственият източник за помощ. Тя беше яла, следователно бе
възнамерявала да остане. Хадес представи фактите на Зевс, който се съгласи с него,
вероятно защото му бе писнало да слуша вечното мрънкане на Деметра за дъщеря им. Не
беше така романтично, както Хадес се бе надявал, но поне имаше откъде да започне.
Никога не забрави как устните й смучеха плода. Брадичката й бе омазана в
аленочервено, а очите й го погледнаха предизвикателно, когато я откри.
Хадес положи огромни усилия за сватбата им и макар да не можеше да позволи на
Персефона да напусне неговия свят, за да прекара традиционния предсватбен период с
майка си, той спази всички ритуали и направи нужните жертвоприношения. Украси
таваните на двореца с диаманти и ги накара да светят с докосването си. Застла подовете с
пухкав мъх в цветовете на най-красивите скъпоценни камъни, подредени във фигури,
изобразяващи войната с Титаните. В добавка към жертвения пир той уреди и земни храни,
любимите на Персефона: смокини, сирене — бяло и гладко като кожата й, различни видове
маслини. После се стегна и покани сестра си Деметра. За щастие, старата Хеката взе
Деметра под крилото си, веднага щом сестра му пристигна, и предотврати грозните
разправии.
Започнала с песен, сватбата продължи с процесии, даряване на подаръци, пречистващи
бани и жертвоприношенията на детските дрехи на Персефона. Тя поднесе кичур от косата си
на Артемида и помогна да раздадат прясно опечен хляб на гостите. Хадес изтърпя всичко,
приковал очи единствено в булката си. Треперещите му пръсти бяха скрити в гънките на
хитона. Персефона не изглеждаше уплашена, а по-скоро високомерна като Хера, приемаща
почестите на гостите си като тяхно задължение.
Персефона прекара цялата церемония мрачно вторачена през воала в майка си.
Благодарение на божествените си способности Хадес виждаше ясно лицето й. Персефона
изглеждаше ядосана на Деметра, но той не разбираше защо.
Е, щеше да е щастлива, когато останеха насаме. Със сигурност.
Вероятно се започна преди нара, с нарциса.
Да, той я бе подмамил в своя свят с великолепното ухание на цветето. Почувства се
изненадан и облекчен от лекотата, с която тя го последва.
Ако не бе Хадес, някой друг щеше да направи Персефона своя съпруга, може би дори
някой, който не беше бог. А тя заслужаваше нещо по-добро. Заслужаваше бог. Царят на
мъртвите си бе сериозна работа.
В първата им брачна нощ той я отнесе в спалня, чиито стени бяха украсени със злато и
сребро, отразяващи светлината също като очите й. Хадес обичаше хладните гладки камъни,
но не толкова, колкото топлата податлива плът, твърде рядко срещана в неговия свят.
Положи Персефона върху възглавниците и пухкавите кожи. Носеше се лека музика от цитра.
Коленичил пред нея, той свали фибите и цветята от косата й и разпиля топазените кичури. И
през цялото време очите му не помръдваха от ръцете й.
Но тя не го поглеждаше, а когато погали бузата й, нежно като крилце на пеперуда,
Персефона се извърна настрани.
Хадес й бе дал златни фибули 19, за да закачи пеплоса20 си, и пояс от телешка кожа, избродиран със сърма и украсен с перли. Той внимателно разкопча фибулата на лявото й
рамо. Ръцете му не трепереха, когато смъкна дрехата над пояса й.