Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
видя Йегър, но този, когото забеляза на площадката да се надига като някакъв бегемот, разбиващ
морската повърхност, беше Том.
Том беше просмукан с толкова много кръв, че изглеждаше сякаш се беше гмуркал в дълбок
басейн с червена боя. Той се олюляваше, около врата и раменете му беше провесено тяло.
Държеше пистолет в свободната си ръка и стреляше, опитваше се да разчисти път. Алекс беше до
него с черна пушка в ръка, Крис я позна веднага и имаше... Боже мой, това куче ли беше? Откъде
се появи? Беше огромно. Бялата му козина беше опръскана е кръв, а животното се зъбеше и
въртеше към всеки Променен, който се опиташе да се приближи. Калъфът с пушката на Том
висеше от дясното рамо на Алекс. Тя сграбчи огромна брезентова раница, преметна я през
лявото си рамо и закрещя нещо на Том, после се завъртя към промененото момче, което го
нападаше откъм сляпото му място. Помпата подскочи в ръката ѝ с ужасно „бум“. Промененият се
катурна назад. Алекс хвърли поглед надясно и Крис видя устните ѝ да мърдат, разбра какво
крещеше: „Хайде!“. Но не можеше да види на кого говореше и изведнъж вече не го
интересуваше, защото до съзнанието му достигна, че тялото върху раменете на Том носеше бяла
дреха, която ставаше пурпурна. Там, където водопадът от коса не беше златен, беше
ръждивочервен.
„Питър!“
- Не! Алекс! Том! - Крис пришпори Нощ и се гмурна в тълпата, пробивайки си път.
Сграбчи юздите на един тъпчещ шарен кон без ездач, като мислеше яростно: „Качи Питър на
кон, закарай го при Кинкейд и се измъкни, измъкни се!“. Да се опитва да скъси разстоянието
помежду им, беше като да плава с лодка в бурно море, като вместо гребло ползва лъжица.
Чуждият кон се дърпаше и цвилеше, а Крис усещаше как Нощ се напряга в опит да намери
безопасно място, на което да стъпи. Ръце задращиха по краката му. Площадът беше море от зъби
и ръмжащи лица. Това отново беше кошмарът от платото, само че този път той се опитваше да
контролира два коня. Грег беше до него и Крис чуваше пукота на изстрелите, докато си
проправяха път през последните петнайсет метра.
- Крис, не! Остани на коня си! - Лицето на Том беше напрегнато, сковано от болка, мокро
от пот и кръв. На гърдите му имаше огромен кървав разрез и дишаше трудно. Гърбът на Алекс
беше притиснат до неговия, мосбергът беше в ръцете ѝ, а огромното куче все още се въртеше и
хапеше. - Грег, помогни ми! Крис - каза той, - подай ми узито!
- Ето! - Крис свали оръжието от рамото си и го подаде с приклада напред. - Колко зле е
той? Колко е зле?
- Зле е. Алекс! - изкрещя Том през рамо. - Вземи узито!
На мига тя отпусна лакти и мосбергът посочи небето. Извърна се и едната ѝ ръка се
протегна за новото оръжие. Щом пръстите ѝ се сключиха около приклада на узито и усети, че е
хванала, Крис пусна. Но тя погледна нагоре. Очите им се срещнаха и той каза:
- Aлeкc...
- Знам, Крис. Аз също. Помогни на Питър! - Тя закачи мосберга на рамо и се обърна, за да
ги прикрива и да им спечели време.
- Крис! - извика Том. - Ще трябва да го опазиш жив, докато се измъкнем.
- Колко време остава? - попита той, усмирявайки Нощ с колене.
- Недостатъчно. Добре, хайде, давай! - Том премести тежестта си, смъкна се на коляно и
Питър се люшна в ръцете на Грег, когато повдигна краката му.
- Бързо! - извика Алекс. Тя напредваше гърбом с узито в две ръце, опитвайки се да покрие
всички страни.
Един от хората на Фин - стар, но само с няколко кичура бяла коса - заплува към нея
паникьосано, ръцете му се въртяха в непохватен кроул. Преди Алекс да може да стреля, вълчакът
нападна. Старецът изкрещя и залитна назад, щом от раната над лакътя му шурна кръв.
- Долу, Бък! - Когато вълчакът скочи обратно, Алекс се хвърли напред с узито, забивайки
бързо и яростно приклада в челюстта на мъжа.
Пурпурна струя бликна от сцепената кожа на стареца и той падна. В следващата секунда
Променените го подхванаха и той изчезна с писъци, кървавата му ръка се протягаше право
нагоре, сякаш се опитваше да издраска от гроб.
- Вдигай го, Грег! Полека, полека! - каза Том.
Лицето на Питър беше бяло като платно, кръвта по него - като ярка боя. Когато успяха да го
наместят в седлото, Крис видя сгърченото му от болка лице и чу стона му.
- Боже! О, боже, Питър, дръж се! Дръж се! - каза Крис, щом Питър падна върху него, облегнал гръб върху гърдите му. - Държа те, ще се оправиш.