Владение на мрака

— Откъде ти дойде на ум такова нещо? Никога не съм казвала нещо подобно.

Той изпита чувството, че губи почва под краката си и се хвана за стълбищната колонка, за да не залитне.

— Но нали винаги сме говорели за това — как ще завършим образованието си и ще заживеем някъде заедно? Как аз ще работя като лесничей, а ти ще се занимаваш с твоето стъкло. Такива бяха плановете ни, Кат.

Той впери поглед в нея, сякаш се надяваше да я убеди със силата на волята си да признае правотата на думите му.

И тя я призна, но не по начин, който би го накарал да се почувства по-добре.

— Фъргъс, тогава бяхме още почти деца. Това е както когато си малка и големият ти братовчед казва, че като пораснеш, ще се ожени за теб. Вярвате си, когато говорите подобни неща, но после надраствате подобни обещания.

— Не — възрази той и тръгна нагоре по стълбите. — Не, не бяхме деца. Знаехме какво говорим. Аз те обичам все така, както те обичах и преди. И все още искам да спазя всяко обещание, което съм ти дал.

Той се отпусна на стъпалото до нея, принуждавайки я да се отмести към стената. Обви раменете й с ръка. Но тя продължаваше да прегръща коленете си с ръце.

— Фъргъс, искам да живея сама — каза Кат, вперила поглед в мястото, където стоеше той допреди миг, като че ли все още го виждаше застанал там. — Това е първата ми възможност да имам свое работно и жизнено пространство. Главата ми е препълнена с идеи за нещата, които искам да направя. И за живота, който искам да водя.

— Няма да преча с нищо на идеите ти — настоя Синклер. — Всичко може да бъде такова, каквото ти пожелаеш.

— Но нали ти ще бъдеш тук, Фъргъс. И когато си лягам вечер, и когато се будя сутрин. Ще трябва да мисля за разни неща от рода на това какво ще ядем и кога ще го ядем.

— Аз ще готвя — каза той. След като успяваше да се храни сам, готвенето за двама надали би го затруднило. — Ще направим всичко така, както ти го искаш.

— И все пак ще трябва да мисля за обеди и вечери, за разни неща, които трябва да се случват в определено време, а не когато ме обземе спонтанно желание да ги извърша, в съответствие с ритъма на работата ми. Ще трябва да мисля за прането на дрехите ти, да се съобразявам с това кога ти ползваш банята и какво искаш да гледаш по телевизията. — Кат се полюшваше напред-назад, естественото безпокойство, което винаги бе потискала, избиваше на повърхността. — Не искам да се занимавам с такива неща.

— Но, Кат…

— Работата ми е творческа, Фъргъс. С това не искам да кажа, че съм нещо изключително и се поставям над другите хора. Мисълта ми е, че в известен смисъл съм откачена. Не ме бива да живея с други хора за дълъг период от време.

— Но нали се чувстваме добре заедно!

Той забеляза, че е заговорил с умолителен тон, но това не го смути. Струваше си да забрави достойнството си за Кат.

— Но ние всъщност не прекарваме много време заедно, Фъргъс. Аз бях в Швеция, а ти — в Лондон. Прекарвали сме от време на време по някой уикенд, а най-често сме се виждали в Ротесуел. Рядко се е случвало да спим повече от две нощи заедно. И това ме устройва напълно.