Бавачката на ангели [bg]

Промъкна се бавно зад ъгъла, вървейки плътно до стената. Спря преди следващия ъгъл и предпазливо надникна, за да провери какво се случва зад къщата. Не се виждаше жива душа. Лаура свъси вежди и се огледа разочаровано. Къде се бе дянал човекът, когото беше видяла? Направи няколко пробни крачки напред, взирайки се в мрака. Може би беше отишъл до брега? Лаура не смееше да провери, имаше твърде голям риск да се подхлъзне и да падне. Докторът я бе предупредил да не се напряга. Сърцето ѝ беше слабо и не биваше да го натоварва. Треперейки, тя се загърна по-плътно с шала. Студът започваше да прониква през дрехите и зъбите ѝ леко тракаха.

Изведнъж току пред нея се появи тъмен силует и тя подскочи. После видя кой е.

– А, ти ли си. Какво се мотаеш навън по това време?

Студените очи я накараха да настръхне още повече. Бяха черни като нощта. Лаура бавно започна да отстъпва. Нямаше нужда от думи, за да разбере, че е допуснала грешка. Още няколко крачки. Оставаха ѝ само още няколко крачки, после щеше да свие зад ъгъла и да изтича до входната врата. Разстоянието беше няколко метра, но със същия успех можеше да бъде и няколко километра. Погледна ужасено катранено черните очи и осъзна, че няма да може да се върне обратно. Изведнъж си спомни за Дагмар. Чувството беше същото. Беше безпомощна, хваната в капан, от който не можеше да избяга. Лаура усети как нещо в гърдите ѝ се пръсна.

Патрик погледна часовника.

– Къде, по дяволите, е Йоста? Трябваше да е стигнал преди нас.

Двамата с Мелберг седяха в колата и чакаха, вперили очи в къщата на Леон. В същия миг до тях отби добре позната кола и Патрик погледна смаяно към Мартин, който седеше зад волана.

– Какво правиш тук? – попита той, слизайки от колата.

– Жена ти се обади и каза, че положението е критично и имате нужда от помощ.

– Как...? – започна Патрик, но се спря и стисна устни.

По дяволите, Ерика. Естествено, беше успяла да излъже Йоста да отиде с него на острова. Гневът на Патрик се смеси с притеснение. Само това му липсваше. Нямаха представа какво се случва в къщата на Леон и той трябваше да се концентрира върху настоящата задача. Все пак се радваше, че Мартин се появи. Колегата му изглеждаше изморен и изпит, но в критична ситуация дори един изтощен Мартин беше за предпочитане пред един Йоста Флюгаре.

– Какво се е случило?

Мартин засенчи очи с ръка и се загледа към къщата.

– Стрелба. Не знаем нищо повече.