Бавачката на ангели [bg]

Севастиан се размърда леко на дивана. Пърси се сепна и насочи оръжието към него.

– Успокой се, по дяволите.

Севастиан вдигна ръце отбранително.

– Да сложи край на какво? – попита Патрик.

– На всичко. На станалото. Това, което не биваше да се случва. Това, което направихме – каза Пърси и свали пистолета.

– Какво сте направили?

Никой не отговори и Патрик реши да ги улесни.

– По време на разпитите сте казали, че сте били за риба. Скумрия не се лови по Великден.

Настана мълчание. Накрая Севастиан изсумтя:

– Ама че глупава грешка, типично за градски чеда.

– Тогава нямаше възражения – каза Леон.

Изглеждаше почти развеселен.

Севастиан сви рамене.

– Защо баща ти е пращал пари на Ева през цялото ѝ детство? – попита Патрик, поглеждайки Леон. – На него ли се обадихте онази Велика събота? Богат и влиятелен мъж с много връзки. Той ли ви помогна, след като убихте семейството? Какво се случи? Може би Рюне е отишъл твърде далеч, а после сте били принудени да убиете и останалите, за да няма свидетели?

Сам чуваше колко разпалено звучи, но едва се сдържаше да не ги разтърси, за да ги накара да говорят.

– Сега доволен ли си, Леон? – каза Пърси подигравателно. – Ето ти шанс да свалиш картите.

Йон скочи от дивана.

– Това е лудост и не възнамерявам да участвам. Тръгвам си.

Той направи крачка напред, но Пърси се прицели вдясно от него и натисна спусъка.

– Какво правиш? – изкрещя Йон и отново седна.

Патрик и Мартин насочиха оръжията си към Пърси, но бързо ги свалиха, тъй като той продължи да се цели в Йон. Беше твърде рисковано.

– Следващия път няма да стрелям встрани. Поне едно нещо от бащиното наследство не може да ми бъде отнето. Най-накрая уроците по стрелба, на които ме караше да ходя, се отплащат. Ако реша, мога да отнеса готиния ти перчем.

Пърси наклони глава настрани и погледна Йон, който беше пребледнял. Едва сега Патрик се сети, че гьотеборгската полиция е търсила Йон в дома му и най-вероятно не знае, че той е тук.

– Спокойно, Пърси – каза Мартин бавно. – Не искаме някой да пострада. Никой няма да ходи никъде, преди да разберем какво става тук.

– Заради Анели ли беше всичко?

Патрик отново се обърна към Леон. Защо се колебаеше, ако така и така е решил да разкрие какво всъщност се е случило през 1974-а? Да не беше размислил?

– Смятаме, че е взела паспорта си и е заминала за чужбина след убийствата. Семейството ѝ е било убито, нали?

Севастиан се разсмя.

– Какво е толкова смешно? – попита Мартин.

– Нищо. Абсолютно нищо.

– Баща ти ли ѝ помогна да изчезне? С Анели сте били двойка и всичко се е объркало, когато Рюне ви е хванал? Как убеди останалите да ти помогнат и да си мълчат през всичките тези години?

Патрик направи жест с ръка към групичката мъже. В ума му изникнаха снимките, правени след изчезването. Представи си предизвикателните изражения на момчетата, както и авторитета, който излъчваше Леон. Въпреки посивелите кичури и състарените лица, петимата не се бяха променили много. И ето че отново бяха заедно.