Договорът „Паганини“ [bg]

— И така си е улеснил нещата — казва Пенелопе.

— Затова направих снимката, исках да знам кои седяха в ложата… Влязох, снимах ги с мобилния си телефон, казах, че се опитвам да позвъня, обясних на Понтус, че се чувствам зле и ще взема такси до хотела.

— Смела постъпка — обажда се Пенелопе.

— Не знаех колко е опасно, иначе нямаше да го направя. Бях ядосана на Понтус, исках да го накарам да се откаже. Тръгнах си от „Алте Опер“ по средата на концерта и гледах снимката в таксито. Истинско безумие, купувачът в ложата се представляваше от Агате ал Хайи. Тя е военен съветник на президента на Судан, имам предвид, че мунициите ще се доставят директно за гражданската война, на която никой не обръща внимание.

— Масово изтребление — шепне Пенелопе.

— Когато се прибрахме вкъщи, казах на Понтус, че трябва да се оттегли… Няма да забравя погледа му, с който ме стрелна и каза, че е невъзможно. Каза, че е сключил договор „Паганини“ и, срещайки очите му, се изплаших. Беше ужасен. Не посмях да задържа снимката в телефона, разпечатах я, изтрих я от паметта на картата и от харддиска на компютъра и ти я изпратих.

Вероник Салман стои пред Пенелопе с увиснали ръце и изморено лице.

— Не знаех какво ще се случи — казва тя тихо. — Как бих могла да зная? Ужасно съжалявам, не мога да изразя съчувствието си…

Настъпва кратка тишина, в далечината се чува пляскането от басейна.

— Какво представлява договорът „Паганини“? — пита Юна.

— Рафаел притежава няколко цигулки, които са направо безценни — казва Вероник. — Събира инструменти, на които е свирил Паганини преди повече от сто години. Някои от цигулките държи вкъщи, други дава под наем на опитни музиканти…

Приглажда нервно косата си, преди да продължи.

— Това с Паганини… не ми е съвсем ясно, но Понтус казва, че Рафаел свързва Паганини с договора, че неговите договори са вечни. Не се пишат на хартия, те… Понтус ми разказа, че Рафаел бил подготвил всичко. Всичките цифри били в главата му, знаел логистиката, точно как и кога ще се осъществи сделката. Посочвал на всекиго какво се изисква от него и колко ще спечели. Целунеш ли ръката му, няма връщане назад. Не можеш да избягаш, не можеш да получиш закрила, не можеш дори да умреш…

— Защо? — пита Юна.

— Рафаел е толкова… не знам, това е ужасно — проронва тя с треперещи устни. — Успява да надхитри… да измами всички участници в представите им… за най-лошия кошмар.

— За какво става дума? — раздвижва се Сага.

— Понтус каза, че Рафаел е способен на всичко — отговаря тя сериозно.

— Но какво е имал предвид под кошмар? — пита Юна.