Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Какво става? - Мама не отделяше поглед от куфара ми.
Трина беше спряла пред мен.
- Лу заминава за Швейцария - обясни тя. - И трябва да тръгне веднага. Днес е останал само един полет.
Тъкмо се канехме да продължим, когато мама пристъпи напред.
- Не. - Устата й бе стисната в решителна линия, ръцете й бяха скръстени непохватно пред гърдите. - Наистина. Не позволявам да се замесваш. Ако е това, което си мисля, не те пускам.
- Но… - възрази Трина и погледна назад към мен.
- Не! - повтори мама и в гласа й прозвуча необичайна, стоманена нотка. - Никакво „но”. Мислех си за това, за всичко, което ни разказа. То е грешно. Неморално. И ако те видят да помагаш на някакъв човек да се самоубие, после може да имаш много проблеми.
- Майка ти е права - подкрепи я татко. - Виждали сме го по новините. Това може да се отрази на целия ти живот, Лу. Това интервю за университета, всичко. Сдобиеш ли се с криминално досие, никога няма да получиш диплома от университета или добра работа,или…
- Но той е помолил тя да отиде. Не може просто да го остави - прекъсна я Трина.
- Напротив. Може. Дала е шест месеца от живота си на
това семейство. И като гледам какво става сега, само си е загубила времето. Ами ние? Да ни тропат на вратата и всички съседи да мислят, че сме злоупотребили със социални помощи или нещо от този род.Не, Лу най-сетне получи шанс да постигне нещо в живота си, а те искат от нея
да отиде на онова ужасно място в Швейцария и да се забърка бог знае в какво.Е, аз казвам “не”.Не, Луиза.
- Но сестра ми трябва да отиде - настоя Трина.
- Не, не трябва! Тя направи достатъчно. Самата тя ка снощи, че е опитала всичко. - Мама поклати глава. - Как-вато и каша да са решили да забъркат Трейнърови, като сторят това… това… каквото смятат да сторят на собствения си син, не искам Луиза да се забърква. Не искам да съсипе целия си живот!
- Мисля, че сама мога да реша - казах аз.
- Съмнявам се, че можеш. Той е твой приятел, Луиза! Той е млад човек и целият му живот е пред него. Не можеш да бъдеш част от това. Аз… шокирана съм, че изобщо си го мислиш. - В гласа на мама имаше нова, твърда нотка. - Не съм те възпитавала да помагаш на някого да сложи край на живота си! Ти би ли направила същото с дядо си? Мислиш ли, че и ние трябва да го натирим в “Дигнитас”.
- При него е различно.
- Не, не е. Не е същият като преди. Но животът му е безценен. Също както и този на Уил.
- Решението не е мое, мамо. На Уил е. Смисълът на
всичко това е да подкрепя Уил.
- Да подкрепиш Уил? Не съм чувала по-голяма глупост. Ти си дете, Луиза. Още нищо не си видяла, нищо не си направила. И нямаш представа какво ще ти струва това. Как, за бога, ще спиш нощем, като знаеш, че си му помог-нала? Ще помогнеш на един човек да умре! Наистина ли не разбираш какво е това? Ще помогнеш на Уил, този прекрасен, умен млад човек, да умре.
- Ще спя нощем, защото вярвам, че Уил знае кое е добро за него. Защото най-лошото е, че е изгубил възможността да взема и най-малкото решение, да направи и най-малкото нещо за себе си… - Погледнах родителите си, опитвайки се да ги накарам да разберат. - Не съм дете. Обичам го. Обичам го и не биваше да го оставям сам… и не мога да понеса да не съм там и да не знам какво… какво… - Преглътнах. - Така че - да, ще отида. Няма нужда да се грижиш за мен и да се опитваш да ме разбереш. Сама ще се справя. Но ще отида в Швейцария - независимо какво ще кажете и двамата.
В малкото коридорче стана тихо. Мама ме гледаше така, сякаш не ме познаваше. Пристъпих към нея, исках да я накарам да разбере. Но тя отстъпи назад.
- Мамо? Длъжница съм на Уил. Длъжна съм да отида. Кой, мислиш, ме накара да кандидатствам в университета? Кой, мислиш, ме поощри да направя нещо от себе си, да пътувам, да имам амбиции? Кой промени начина, по който възприемам всичко? Дори самата себе си? Уил го направи. През последните шест месеца живях повече, направих повече, отколкото през всичките двайсет и седем години от живота си. Затова, ако той иска да отида в Швейцария, ще отида. Каквото и да се случи.
Настъпи кратко мълчание.
- Тя е като леля Лили - произнесе тихо татко. Всички стояхме и се гледахме напрегнато. Татко и Три-
на си разменяха погледи, сякаш всеки от тях очакваше другият да каже нещо.