Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Просто си мислех… сега ми е ясно защо не виждам господин Трейнър. Чудех се къде е. Реших, че всички са отишли някъде на семейна почивка.
- Те… заминали ли са?
- Последните два дни не е идвал на работа. Луиза се отпусна отмаляло на стола си.
- По дяволите! - възкликнах аз и запуших ушите на Томас с ръка.
- Утре е. Лу ме погледна и аз вдигнах очи към календара на стената.
- Тринайсети август. Утре.
Лу не направи нищо в този последен ден. Беше станала преди мен и гледаше втренчено през кухненския прозорец. Валеше, после се проясни, а след това заваля отново. Тя легна при дядо, изпи чая, който й направи мама, и на всеки половин час виждах как погледът й се плъзга мълчаливо към часовника на камината. Ужасно беше да я
гледам. Заведох Томас на плуване и се опитах да я накарам
да дойде с нас. Казах й, че мама ще го гледа, ако реши да
дойде с мен на пазар по-късно. Казах й, че ще я заведа в
кръчмата - да си побъбрим на спокойствие - но Лу откло-ни и двете предложения.
- Ами ако съм направила грешка, Трин? - попита ме толкова тихо, че само аз я чух.
Хвърлих поглед към дядо, но той не виждаше друго освен конните надбягвания. Май татко още залагаше скри-шом вместо него, макар да не си признаваше пред мама.
- Какво искаш да кажеш?
- Ако е трябвало да отида с него?
- Но… нали каза, че не можеш?
Навън небето бе посивяло. Тя се взираше през безупречно чистите прозорци към мрачния ден навън.
- Помня какво казах. Но не мога да понеса неизвестността. Искам да знам какво се случва. - Лицето й леко се изкриви. - Искам да знам как се чувства. Съжалявам, че дори не се сбогувах с него.
- Би ли могла да отидеш сега? Да опиташ да си запазиш
място в самолета?
- Много е късно - промълви тя. И затвори очи.- Няма да стигна навреме. Има само два часа до… докато приключат. Проверих. В интернет.
Аз чаках.
- Те… правят го само до пет и половина. - Тя поклати
объркано глава. - Заради швейцарските служители, които трябвало да присъстват. Не обичали да… да документират
нещата след работно време.
Не знаех какво да й кажа. Не можех да си представя да чакам като нея и да не знам какво се случва в някакво от-далечено място. Никога не бях обичала мъж, както тя обичаше Уил. Разбира се, харесвах мъжете, харесваше ми да спя с тях, но се чудех дали не ми липсва чувствителност. Не можех да си представя да плача за мъж, с когото съм била. Единствената донякъде сходна ситуация беше да си
представя как Томас чака да умре в някаква непозната страна и само при мисълта за това в мен нещо се преобър-на - толкова беше ужасно. Затова пъхнах и тази ситуация в шкафа с папки в главата ми, в чекмеджето с надпис не-
мислимо.
Седнах до сестра си на дивана и се загледахме мълчаливо в конните надбягвания с напрегнатото внимание на хора, заложили всичките си пари на един кон.
И тогава на вратата се позвъни.
Луиза скочи от дивана и за секунди се озова в коридора. Отвори вратата толкова рязко, че дори моето сърце спря.
Но на стълбите не беше Уил. Беше млада жена - със силен, умело положен грим и елегантна прическа. Сви чадъра си и се усмихна, докато посягаше към голямата чанта, метната през рамото й. Почудих се за миг дали не е сестрата на Уил.
- Луиза Кларк?
- Да?
- Аз съм от „Глоуб”. Може ли да поговорим за малко?
- „Глоуб”?
Усетих объркването в гласа на Луиза.
- От вестника? - пристъпих зад сестра си. Тогава видях бележника в ръката на жената.
- Може ли да вляза? Просто искам да си поговорим малко за Уил Трейнър. Вие работите за Уил Трейнър, нали?
- Без коментар - намесих се аз. И преди жената да успее да каже още нещо, хлопнах вратата под носа й.
Сестра ми остана смаяна в коридора. Трепна, когато звънецът проехтя отново.
- Не отваряй! - изсъсках.
- Но как са…?
Започнах да я бутам нагоре по стълбите. Господи, едва вървеше. Сякаш още не се беше разсънила.
- Дядо, не отваряй вратата - извиках аз. - На кого си казала? Някой трябва да им се е обадил. Кой знае? - попи-тах, когато стигнахме площадката.
- Госпожице Кларк! - Гласът на жената долетя през
отвора за пощата. - Моля ви, отделете ми само десет ми-нути… разбираме, че това е деликатен въпрос.Бихме ис-кали да изложите вашата гледна точка в тази история.
- Това означава ли, че е мъртъв? Очите на Лу бяха пълни със сълзи.
- Не, просто означава, че някой задник се изкара пари. - Замислих се за миг.
- Кой е, момичета? - чухме гласа на мама отпп
- Никой, мамо. Само не отваряй вратата
Надзърнах през парапета. Мама държеше кухненската
кърпа в ръце и се взираше в неясната фигура, виждаща се през стъклените панели на входната врата.