Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
го скрие. Охо!, помислих си.
- Не си ли гладна, скъпа? - попита мама, проследявай-
ки погледа ми.
- Не особено - отвърна тя.
- Топло е за печено пиле - съгласи се мама.- Но реших,
че имаш нужда от по-силна храна.
- Е… ще ни кажеш ли как мина интервюто? - Вилицата
на татко спря на половината път до устата му.
- А, това ли. - Тя изглеждаше разсеяна, сякаш я питаше
за нещо, което бе правила преди пет години.
- Да, това.
Лу бодна късче пилешко.
- Добре мина.
Татко ми хвърли бърз поглед. Аз свих лекичко рамене.
- Само добре? Обикновено казват веднага.
- Одобриха ме. - Какво?
Тя продължаваше да се взира в чинията си. Аз спрях да дъвча.
- Казаха, че съм точно типът кандидат, който търсели. Трябвало да завърша някакъв подготвителен курс и после мога да се запиша в университета. Татко се облегна назад в стола си.
- Но това е фантастична новина! Мама се пресегна и я потупа по рамото.
- Браво, миличка! Това е страхотно!
- Не толкова. Не мога да си позволя четири години
учене.
- Не го мисли, скъпа. Наистина. Виж колко добре се справя Трина. Ей - побутна я с лакът, - ще намерим начин. Винаги намираме начин, нали така? - Татко направо сияеше. - Всичко се нарежда чудесно, момичета. Това семейство го чакат добри времена.
И тогава, изневиделица, тя избухна в сълзи. Истински сълзи. Заплака, както плаче Томас, със сълзи и сополи, без да я е грижа кой ще я чуе; риданията й разсякоха тишината в малката стая като с нож.
Томас я погледна изненадано, с отворена уста, и се наложи да го придърпам в скута си и да го разсея. И докато играех с картофените парченца, приказвах на грахчетата и си преправях гласа, тя им каза.
Каза им всичко: за Уил и шестмесечния договор и какво се беше случило на остров Мавриций. Докато говореше,
мама затули уста с ръка. Дядо бе добил сериозен вид. Пи-лето изстина, сосът в сосиерата под форма на лодка се покри с коричка.
Татко клатеше невярващо глава. После, докато сестра ми описваше подробно полета от Индийския океан и гласът й премина в шепот, докато предаваше последните си думи към госпожа Трейнър, той избута стола си и се изправи. Заобиколи бавно
гато бяхме малки. Стоеше и я държеше в обятията си,
притискайки я силно към себе си.
- Исусе Христе, горкият човек! Горкичката ти! О, Исусе
се!
Не знам дали някога бях виждала татко толкова шоки-
ран.
- Ама че бъркотия!
- Минала си през всичко това? Без да кажеш на никого?
И ни изпрати само картичка с подводното гмуркане? -
Мама не можеше да повярва. - Мислехме, че това е вакан-цията на живота ти! .
- Трина знаеше - обясни тя и ме погледна. - Трина беше страхотна.
- Не съм направила нищо - казах аз и гушнах Томас. Той вече бе изгубил интерес към разговора, след като мама бе сложила пред него кутия с шоколадови бонбони.- Само те изслушвах. Ти свърши всичко. Всички идеи бяха твои.
- Страхотни идеи, няма що. - Тя се облегна на татко, звучеше съкрушено.
Татко повдигна брадичката й, за да го погледне.
- Направила си всичко възможно.
- И се провалих.
- Кой казва, че си се провалила? - Татко отмахна косата й от лицето. Изражението му беше нежно. - Едно знам за Уил Трейнър, за мъжете като него. Едва ли на света има нещо, което би могло да промени решението на такъв човек, вземе ли го веднъж. Той си е такъв. Не можеш да накараш
хората да се променят.
- Но неговите родители! Как могат да го оставят да се самоубие?! - възкликна мама. - Що за хора са?
- Съвсем нормални, мамо. Просто госпожа Трейнър не
знае какво друго да направи.
- Е, за начало може да не го води в тая проклета кли-ника. - Мама се ядоса. На бузите й бяха избили червени петна. - Аз бих се борила със зъби и нокти за вас двете и
Томас.
- Дори ако вече е опитал да се самоубие? - попитах аз. -По наистина ужасен начин?
- Той е болен, Катрина. Депресиран е. На уязвими хора като него не бива да се позволява да… - Тя се задави от ярост и попи очите си със салфетка. - Тази жена е безсър-дечна. Безсърдечна! И като си помисля, че са въвлекли в това и Луиза. Та тя е съдийка, за бога! Човек си мисли, че една съдийка знае кое е правилно и кое - не. Кой друг, ако не тя. Ще взема да ида у тях и да доведа Уил тук.
- Сложно е, мамо.
- Не! Не е! Той е уязвим и тя не трябва дори да си го помисля. Шокирана съм. Горкият човек!… - Тя стана от масата, взе останалото пиле и се запъти към кухнята.
Луиза я гледаше как се отдалечава, леко смаяна. Мама никога не се ядосваше. Май последният път, когато я чух да повишава глас, беше през 1993 година.
Татко поклати глава, явно умът му беше другаде.